Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
"Впечатлен сте от хората?

Ще дам различни примери защо съм впечатлен. Да кажем, поведението на полицаите, в което няма нищо милиционерско като у нас. Те наистина работят в услуга на гражданите: към 18 часа точно при стадиона „Исмет Иньоню” на Галатасарай става страхотно задръстване, светофарите очевидно не могат да поемат движението – 20-милионен град е Истанбул официално, колко е наистина, никой не може да каже – и един мотор спря с две хубави момчета полицаи, единият слезе с една папка под мишница. Отиде по средата на кръстовището и само си вдигна ръката. Всичко замръзна – стотици хиляди коли са това, започна да дава предимство на едни, после на други, отпуши движението, качи се на мотора и си замина...

Аз живях в Истанбул като редови гражданин. Ползвах обществения транспорт – трамвай, метро, автобуси. Един път не видях в най-голямата тарапана да се качи в превозно средство жена с торби и да не стане някой да й отстъпи място да седне. И другото, което ме удиви, е, че не видях родител, който по улиците или в парка да крещи на детето си или да го заплаши или удари по какъвто и да било повод. Невероятно сдържано поведение и от страна на родителите, и от страна на децата. Веднъж гледах едно такова малко детенце – 4–5-годишно, което се търкаляше на детската площадка. Татко му казва: „Хайде да си ходим”, то: „Няма”. Таткото най-спокойно си го изчака да се натъркаля и тогава си тръгнаха, без караници и викове.
Просто това е друг свят, абсолютно друг свят. Усещаш едно общество, което е уверено в собствените си сили. Както ми обясни един професор от Боазичи, когато си говорехме за битовата престъпност: „Наистина не може на всеки ъгъл да се сложи по един полицай да пази, но ислямът, наред с някои негативи, има едно много положително нещо. Казано е, че и да не те хване полицията, Аллах отгоре гледа”. Това е внушено от съвсем ранна възраст. Един продавач например ме гони 20 метра по улицата, за да ми върне пет гроша ресто, един геврек струва толкова.
Турците са хора с достойнство, изключително трудолюбиви, вглъбени в себе си, дисциплинирани. Ще цитирам думите на един колега, които са много точна илюстрация: „Аз не съм сам, дори и в пустинята Аллах ме държи в ръцете си”. Те живеят в хармония със себе си, няма нерви в отношенията им. Като гледах младите хора – може би такава е била онази България, която безвъзвратно си е отишла в началото на ХХ век. Страшно амбицирани да успеят, дори тези от Анадола, които са с по-малки възможности, компенсират с повече усилия да се научат да четат, да знаят, да могат. Две институции в Турция нямат работно време – джамията и библиотеката."


ПП: а в бг-то са атеисти, доктор сатанисти и либеристи.
Учил си в Истанбул? Кога? Т.е. през кои години? Пиши лично съобщение, ако искаш.