Страшни истории

[Muffins]

"The Face Upstairs"

Бива
Survival guide
The Rake
Psychosis
Jeff the killer
Тези са, които мога за сега да добавя. И малко едит към предния ми пост, казва се Candle cove, а не Candle Jack.

[Necrologist]

^ Пробвай това.

[Ternasyl]

Ето ви и една извадка от книга (аз го превеждах, така че се извинявам за потенциално лошия превод)


-Знаеш ли за Мисаки? Мисаки от клас 3-3 . Чувала ли си тази история?
-Мисаки? Това нечие име ли е?
-Аха. Никой не знае с какво канджи се пише. Може да е име, а може и фамилия, така, че, това даже не е задължително момиче . Общо взето, или Някой Мисаки, или Мисаки Някой – имало такъв или такава Мисаки преди двадесет и шест години.
-Двадесет и шест години? Брей, че това е отдавна, бе. Още по време на предишния император.
-1972. Четиридесет и седмата година от ерата Сьова . Май в тази година са върнали Окинава.
-Върнали са Окинава? Откъде са я върнали?
-Ти от Марс ли си паднала, или какво? Американците са я окупирали от края на войната.
-А, ясно защо там все още има военна база.
-Впрочем, май в тази година са се състояли Зимните игри в Саппоро. И инцидента в Асама-сансо …
-Асама-сансо?..
-Ти сериозно? Добре, както и да е. Общо взето е така. Преди двадесет и шест години в класа 3 – 3 се учил човек на име Мисаки. И… със сигурност не си чувала преди тази история?
-Хмм… момент. Казваш, че името му е било Мисаки? Не Масаки? Ако е Масаки, значи съм чувала нещо.
-Масаки? Хм. В някои варианти може и така да е. От кого си чула това?
-От сенпая в моя кръжок.
-И какво ти е разказал?
-Не знам относно двадесет и шестте години, но някога отдавна в трети клас е имало такъв Масаки… и нали… общо взето, аз разбрах така, че това е момче. И в тази година в класа се случило нещо ужасно странно. Но сенпая каза, че това е тайна, за която не бива да се говори и това е причината, поради която нищо няма да ми разкаже.
-Това ли е?
-Аха. Той каза: «Ако много се дрънка за това, може да завърши зле». Може би това е една от тези, ами, «Седем тайни».
-Ти така ли мислиш?
-Ами, сещаш ли се, когато в кабинета по музика посред нощта, когато там няма никой, изведнъж засвирва флейта, или когато от езерцето с лотоси в училищния двор изведнъж излиза окървавена ръка? Общо взето, струва ми се, това е точно номер седем.
-Аз съм чувал за манекените в кабинета по домашна техника и икономика, чиито сърца започват да бият.
-Те наистина бият!
-Има цял куп такива страшни истории. Аз знам десет от тези «Седем тайни» на нашата гимназия. Но тази история за Мисаки, Масаки или както там се… не мисля, че тя е от тях . Нейната атмосфера съвсем не е такава, както при обичайните «Седем тайни».
-Ее, вярно ли? Значи знаеш подробности?
-Малко.
-Разкажи!
-Какво, не те ли е страх, че може да ми се случи нещо?
-Е, това е просто едно суеверие.
-Да, най – вероятно си права.
-Давай, разказвай!
-Честно казано, не знам, струва ли си…
-Давай де! Повече няма да досаждам с молби, обещавам!
-И колко пъти ти вече обеща, че «повече няма да досаждаш»?
-Хи -хи.
-О, майната му. Добре, но ако разкажа, не си чеши езика пред всички за това.
-На никого няма да кажа. Кълна се.
-Мм. Добре де…
-Ура!
-Най – общо казано, може да се е казвала Мисаки, може Масаки… сега ще я наричаме «Мисаки». От най – първата година всички я обикнали. Била отлична ученичка, добре се е справяла по физе, хубаво е рисувала и даже добре е свирела на нещо. И на всичкото отгоре, била е просто хубавелка, или хубавеляк, ако е било момче. Накратко, тази Мисаки е била идеал.
-И характерът й ли е бил такъв?
-Да, разправят, че характера също е бил хубав. Не досада, не язва. Тя се е държала нормално с всички. Ето защо тази Мисаки е била обожавана и от учители и от ученици, изобщо всички. Общо взето, и разбра – популярност.
-Хех. Такива наистина съществуват?
-И така, започна третата учебна година, и учениците ги разпределили така, че Мисаки да попадне в третата паралелка. А след това тя внезапно умряла.
-Уаа.
-Още в първия срок, точно преди да стане на петнайсет.
-Какво е станало? Авария? Или тази Мисаки се е разболяла?
-Чувал съм, че е било самолетна катастрофа. Цялото семейство на Мисаки отлетяло за Хокайдо, и на връщане самолетът им паднал. Но има и други версии.
-…
-Впрочем, когато останалите разбрали за това, настанал голям шок.
-Да, бе, ясно.
-«Как е могло да се случи такова нещо?» – всички викали. И още: «Това е лъжа!» Някои са плакали без да могат да спрат. Техният класен просто си е нямал понятие, какво може да каже. С една дума, атмосферата в класа е била като на гробище… и изведнъж някой казал: «Мисаки не е умряла. В смисъл, вижте. Мисаки е тук, вие какво, не виждате ли?»
…
Той е сочил чина на Мисаки и е повтарял: «Вижте, Мисаки е тук. Къде да бъде? Мисаки е жива, тя е точно тук». И после съучениците включвали един след друг, те повтаряли същото. «Истина е. Мисаки не е умряла. Мисаки е жива. Мисаки е ето тук…»
-…Какво ли са имали предвид?
-Никой не е искал да вярва, че такъв човек, когото всички са обичали, изведнъж взел, че умрял. Те просто не са искали да го приемат. Така мисля. Но с един ден не се е свършило. Класът е продължавал в този дух още дълго.
-В смисъл?
-Всички в класа се наговорили и продължавали да се преструват, «Ей, Мисаки е жива!» Чувал съм че даже учителят е участвал «Това е истина. Вие всички сте прави. Мисаки не е умряла. В края на краищата в този клас Мисаки живее като наша съученичка. И ние сме длъжни всички да се постараем да завършим нормално учебната година. Всички , рамо до рамо»… или нещо от този дух.
-Добра история. Но не знам, зловеща е.
-Така и са прекарали оставащата част от последната учебна година в средното училище. Те оставили чина на Мисаки точно в този вид, в който е бил, понякога са идвали до него, слагали са си ръката върху него и са говорели с Мисаки – която един вид е седяла там – щуреели са с нея, или заедно са се прибирали... Но разбира се, това е било само игра. По време на абсолвентската церемония директорът е проявил деликатност и е приготвил стол за Мисаки…
-Хмм. Хубава история, да.
-Аха. Само накрая свършва страшничко.
-О? И как?
-След церемонията те се върнали в класната стая и направили групова снимка. На следващия ден, докато разглеждали снимката, изведнъж забелязали нещо. На снимката в ъгълчето те видели Мисаки, която просто е нямало как да е там. Лицето на Мисаки е било бяло като на мъртвец и тя се усмихвала заедно с всички...