- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Срам,депресия,сценична треска?..
Здравейте!! Аз съм момиче на 14 години. Тази година се преместих в друго училище и всичко си вървеше супер. Записах се на танци за да се изявя с нещо. Проблемът е че от сега хипер много се притеснявам и срамувам а изявата е май месец..Представям си как обърквам стъпките и всички ме гледат(аз си знам перфектно стъпките но от притеснение..) или пък как падам и обърквам всичко или някой ме блъсне..Как да преодолея този срам и тая депресия?.. ;xx
Представяй си, как всичко е приключило, цялата зала е на крака и ти пляска.
Ако е на някаква голяма, висока сцена с прожектори, няма от какво да се притесняваш. И аз съм в "бизнеса на сценичните изяви", повярвай, като светнат прожекторите, абсолютно нищо няма да виждаш от публиката. Представи си, че си сама и никой не те гледа.
Представяй си,че си най-добрата.Танцувай си го в огледало и се кефи на себе си.След това го изиграй пред всичките си роднини и продължавай да набираш смелост.До май има доста време, дано успееш да събереш кураж.![]()
JUDGE ME
& i'll prove you wrong.
Като ти мине първата такава изява, ще се отпуснеш. Един път ще мине, ще го преживееш и после ще си спокойна.
Не е важно от къде идваш, нито къде отиваш. Важното е да си щастлив по пътя.
http://www.vbox7.com/play:21a70aa5
Познато ми е чувството преди първа сценична изяваВсичко идва от там, че на човек му пука всеки един от публиката какво ще си помисли за него. За това приеми публиката като едно цяло (тоест като един човек), а не като много. Така ще ти е много по-лесно да се концентрираш. До май месец имаш време да го репетираш стотици пъти.
В шести клас момиче от класа на Веселин ще пее в училище концерт. В средата на концерта Орлин дойде да види след 5 минути. Веселин които носеше зелен гащеризон и жилетка, защото е циганин и живее в кофа и отиде при Орлин и започва да го притеснява и се пълни главата с глупости. Орлин е уморен от Веселин и го остави за 2 мин. И когато Орлин дойде , Веселин го блъсна в лицето и каза:
- "И една от нашия клас ще пее!"
Ако досега не си излизала на сцена, не се притеснявай. На повечето сцени има прожектори които светят в теб. От тях няма да можеш да виждаш публиката, другото е, не ги гледай ти си мисли за танцитеНе обръщай внимание на никой освен на тези който са на сцената с теб
Когато започнах да свиря на гайда и аз бях така. Много ме беше срам и на първото ми изявление се представих чудесно, защото не гледах към публиката. Отначало ще е така, после няма да ти прави впечатление
![]()
Съвет от мен е да репетираш. Когато си напълно уверена в уменията си, би трябвало да се подобри положението.
И аз бях така но трябва да запомниш нещо и най-големите страхове се преодоляват.
Аз съм също на 14 и в началото имах страх още по-зле от изказване на мнението ми, но успях да го преодолея като ме заплашиха и тогава осъзнах че няма нищо страшно.
Не спирай да се притесняваш.Притеснението до някаква степен помага и мобилизира.Поне аз съм така.Притеснявам се неземно много преди някаква "изява" и се оказва, че минава нормално.Ще те посъветвам да овладееш нещата някъде по средата- да се притесняваш, но и да имаш самочувствие, че можеш.Помисли си...ако не се притесняваш къде ще е тръпката?
Съгласна съм с kiselomliako , за да бъдеш уверена репетирай.Дори да не си на танци репетирай си вкъщи за по 1 час-всеки ден.Така ще имаш около 90 часа репетиции.Не се предавай.