Всички тийнейджъри експериментират със сексуалността си и я изследват – това е важна и нормална част от психо-сексуалното развитие. Много от тях биха се изплашили само от мисълта, че имат сексуални фантазии със собствения си пол. Но човек не бива да си слага какъвто и да е етикет, преди да разбере със сигурност каква е неговата сексуална идентичност. Сексуалната ориентация не се определя само от сексуалния импулс и поведение.


Във фазата на развитието въпреки силния сексуален нагон и близост до еднополовите връстници само в около 15% се стига до физически хомосексуални контакти. Опасността за развитие на хомосексуалност съществува само при наличен дефицит в психиката и нагоните. Причина за хомосексуалност може да бъде и обстановката в семейството: властна майка или потиснат, безволев баща. Така за момчето липсва положителният мъжки образ. Лечението на подрастващи с хомосексуални наклонности се състои в това да бъдат освободени от своята пасивност. Те трябва да се научат да организират своя живот активно, да станат мъже в живота. Или казано на жаргон - "да станат мъжки момчета".


ТА ВЪПРОСА МИ Е: ТОВА КОЕТО ПРОЧЕТОХ РАЗБРАХ ЧЕ В ПУБЕРТЕТА МОЖЕ ДА ИМАМ ХОМУСЕКСУАЛНИ НАКЛОННОСТИ НО С ВРЕМЕТО ТЕ ИЗЧЕЗВАТ.