Животът на голяма част от българите се е стекъл по такъв начин, че временно или постоянно живеят в чужбина, създават си среда там, а това в много случаи означава и влюбване в човек от друга националност.
За тези от вас, които са имали такива отношения с мъж/жена от друга народност, или дори са сключили брак, можете ли да споделите дали ви е било по-трудно да създадете трайна връзка - все пак неща като език, разлика в културата оказват някакво влияние поне в началото, докато се напаснат нещата. Като сравните с българите/ките, с които сте били преди, новият ви партньор по-различен ли е бил във възприятията си, в изразяването на емоциите си, или няма голяма разлика? А във физическата близост? Изобщо с какво сте усещали нещата по-различни, сравнено с връзките с българи?
Който има какво да сподели, да заповяда!
Надявам се да е интересна темата зав вас и да не се повтаря :}