Здравейте, хора! Имам нужда от съвет. Има едно момиче, с което сме "приятели" от 7 години, преди колкото всъщност и се влюбих в нея. Имало е много драми, постоянно си е имала приятел - един след друг, знае за чувствата ми към нея, нищо че на този етап уж няма такива, но естествено това е театър и тя го знае. С последния си приятел е от 4-5 години, но паралелно имахме кратка авантюра (нищо по-сериозно - не си го позволихме докато е с него, но така и не се разделиха, а времето минаваше) та уж ни обичала и двамата. Отдръпвал съм се и съм се връщал - като в омагьосан кръг е. Естествено сега вече не съм заслепен от любов към нея, но пък и чувства имам... но истината е, че през цялото време тайничко я чакам, с надеждата да се разделят, и тя го знае - има караници и кратки раздели между тях, но естествено моят ред не идва, колкото и жалко от моя страна да звучи и не мога да си дам шанс с друго момиче, нищо че опитвам, няма как да я преодолея докато е около мен. Сега основният ми въпрос... драмата вече не е как да я спечеля, щото картинката става жалка, но пък продължава да ми хвърля залчета, или поне аз така го възприемам, че да ми дава надежда. Та... въпреки, че сме много близки и си споделяме всичко, без любовна тематика, и според нея характерите са ни "идентични" и винаги съм се старал да съм по-добрият от него във всяко отношение, то това остава неоценено. Сега, той може да е много добър любовник де, пък аз не мога да се меря с това, щото не сме имали сексуален контакт. Извинявам се за колоритния израз, ама вече ми писна на х*я от тази ситуация и се чудя кое е правилното - да стискам и да чакам, страдайки и тъпчейки на същото място да се появи някоя по-специална, която да ми отлепи вниманието от нея и да си запазим приятелството, с вероятността никога да не я преодолея, или да взема най-накрая да се стегна и да разбия "най-доброто ни приятелство" и да бъда лошия и виновен в нейните очи?