за етажите от живота, чиито врати на развалени асансьори прищипват

[galaxy29]

и оставят полезни(?) белези

защо избираме си калните пътечки
оставяме следи по блудната им плът
но не онази блудност
дето е приятна
зад тази крие се посока
с табела гибелно развратна
напоена със отрова
дебнеща поредната невинна и объркана изгора
защо избираме си калните пътечки
оставяме следи по блудната им плът
не може ли да минем през отсечки
които няма да ни причинят душевен съд
дали пък калните пътечки
не са учебник с мисия добра
превръщайки ни в проникновена борбена душа
а чистите, осеяни с цветя отсечки
няма да са толкова красиви
без братята им антонимно-сиви
но пък на някои учебниците кални
действат като плаващ пясък
преобразувайки ги във отпадъци глобални
лишени от проблясък
не може ли до всички да достигне тоз вълшебен лъч
водещ до просвета
в обърканата лабиринтова планета


/не е само словоизлияние и зов за съвети е
//в този раздел е, защото чувствам любов и тя ми е водещата сила
/// -.-
*////оф, не мога да си поправя грешката в заглавието при чиЙто -.-