смъртта е нещо сериозно като явление(събитие), няма как нормалният/добрият/праведният (човек) да бъде/остане безразличен към него, и това е едно от нещата, по които се различават нормалните/добрите/праведните хора от другите, и освен естествените опасения на истинските Светии за другите човеци, естествено е дори човек да се опасява за себе си, най-малкото поради фактът, че всяка друга душа ще бъде носител на същата персоналност(това включва и същата съдба, същата поредица от събития, и същата позиция), който той има сега, затова самонавреждането е представено като вид грях в Библията, но колко повече - причиняването на зло ближнему(на съжителя), затова ние имаме един истински Свещеник, Който е ходатай и застъпник пред истинския Бог Отец за спасението на човеците, а именно Исус Христос, освен че и вярата беше веднъж завинаги предадена на истинските Светии, което означава, че сега Те имат пълна власт над нея, поради което ние можем да се възползваме от удобния случай за да се молим за спасение/осигуряване на човеците, които се нуждаят (от такова), понеже, според както и е писано, няма нищо невъзможно за онзи, който вярва правилно в истинския Господ Бог