- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Блог-роман
Здравейте!
Преди време писах в този форум, за да потърся подкрепа в писането и т.н. Сега, години по-късно, нищо не се е променило. Искам да кажа, никое издателство не се обърна към мен, нито ми писа отговор, затова, вместо да си "стискам" работите за себе си, реших малко по малко да ги публикувам. Така е и с книгата, която ви представям - "Лицата на Сандра" - Кн. 1 - "Воинът властител". Надявам се да стигне до повече хора. Посветих ѝ повече то 15 години от живота си (а това са мнооого години). Не искам да съм от онези писатели (Яна Язова), които са умрели сами в дома си, пожарната е дошла след два дни да ги прибере и всичките им тетрадки с лично творчество са изчезнали безследно (това е истинската история на Язова). Както и да е... Като оставя встрани черните мисли и опасения, все още тая надежда, че някъде, някога тази книга би могла да помогне на някого
Това е линк към първа глава: http://sandrasfaces.blogspot.com/2014/10/1.html
Всичко любопитно за книгата ще качвам на форума. Има дори плейлист с музика, вдъхновила части от книгата, "трейлъри", каквито правех в гимназията и още какво ли не. Надявам се да ѝ отделите малко времеНадявам се също да има фенове на жанра и на младите-неиздадени-все-още-писатели
![]()
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Наистина ли си на 23?
Харесвам ентусиазма ти.
Шрифтът в блога ми идва малко дразнещ.
Ще хвърля едно око, макар че не е моя жанр.
Да, на 23 съмНо това не е единственият ми роман...
Колкото до шрифта, мисля че е стандартен Times New Roman, но ако става дума за големината, с контрол и + може да се уголеми.
Благодаря за интереса![]()
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
има нещо, което ми липсва. нз. може би не ми харесва това, че използваш съвременни думи /стероиди/ в непредразполагаща за това среда.
Ами... не искам да пускам спойлери, но първа глава е подвеждаща. Действието се развива в наше време, а първа глава се отнася до съвсем различни неща, така че реално историята започва с втора(още един спойлер - времето в първа глава предхожда това от втора с две години, т.е. става дума за настоящето, просто по-нататък става ясно, че империята съществува паралелно с нашия свят, така че стероидите си съществуват и там)
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Не шрифта, а самия избор на цветове много дразни. Черният фон не предразполага за дълго четене.
Интересно ми беше, но прочетох малка част, понеже ме заболя главата малко. По-късно ще опитам да дочета. :Д
А наистина ли си започнала да се занимаваш с това на 8-годишна възраст или си преувеличила?
Не, не преувеличих. Някъде из постовете на същия блог качих първите тетрадки, в които писах в началното училище, но тогава историята беше съвсем различна (разбира се). Качила съм и първите страници. Книгата, всъщност, вече беше в главата ми, доста преди да се науча да пиша (графически) и това ме мотивира с ченгелите и "телефончетата". Когато четях на класа ми някои от главите, те все се сърдеха (защото ги използвах за герои). Още помня думите на едно от момчетата "В каква локва съм падал?" Може би са мислили, че си водя нещо като "фантастичен дневник"
П.П. Спомням си сега, че по същото време дебютирах, може би бях трети клас. Тогава публикуваха мой разказ на първа страница на местния вестник. Дори участвах в конкурс. Ех, спомени...
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Браво и успех!
Аз също съм правила опити да пиша книга,но наистина ми е много трудно.
Имам някаква идея в главата си обаче ми е много трудно като започна да пиша..май трябва да пиша само разкази.
А защо никой не иска да ти издаде книгата?
Не те ли е страх,че така в интернет някой може да ти открадне нещата и да ги публикува от свое име?
JUDGE ME
& i'll prove you wrong.
Писала съм на издателства, от доооста години. Даже по няколко пъти на едно и също, но... обикновено или няма отговор, или "не се нуждаят от услугите ми". Веднъж получих извинение, че "тази година не включваме български автори в бюджета ни". Което беше най-дългото обяснение. Издателствата просто не искат да влизат в контакт с автори, та да не настанат спорове и т.н. Не искат да си губят времето с графомани и да отсяват просото от плявата... Както и да е.
Да си призная, в началото ме беше страх да публикувам, но явно твърдото отрицание на издателствата и липсата на интерес ме направиха по-смела. Уж по закон, ако книгата е завършена, имам право върху нея, но има и такива случаи, в които издателствата те публикуват под чуждо име. Преди години четох подобна история. Хубавото на блоговете е, че имат дати на публикациите, така че при едно "съдене" няма как да не се защитиш (да се надяваме, че до там няма да се стигне). Специално за тази книга не изпитвам страх, защото тя е една от още четири други, така че ако някой я издаде от свое име и после читателите чакат следващата, ще му угасне ентусиазмът. И да се моли да не го издиря!![]()
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Всъщност, наистина има:
Борислав Кръстев - Бобчо (бил на 9) - „Парстоу и неговите приятели. Първо приключение” - книжка
Раян Иванов (започва на 7, дебютира на 11)
Венцислав Ников - Мрачна битка (на 6) - приказка
Анна Димитрова - "Островът на смъртта" (12) - роман
Стойо Тетевенски (дебют на 14) - "Стамболов" - роман
Петя Дубарова - самоубила се на 17
"Мия в магьосническия свят. Камъкът на съдбата" - Мария Николова (пише от 17)
Мартин Петров - пише помагало по история (на 15)
има и още много, много други примери, но момичето с книгата за пирати беше преди години обявена за най-младата издавана писателка изобщо. Има и интервю с нея, но сега учи в Германия. Интересно е, че всички тези деца са получили подкрепата на своите близки по един или по друг начин. (на мен лично ми хареса най-много Мартин Петров - за него също има интервю на БНТ. Написаното от него е полезно на много хора, не е просто поредното фентъзи)
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Шеста глава още топла: http://sandrasfaces.blogspot.com/2015/06/6.html
Не забравяйте да разгледате и допълнителните материали![]()
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Новата глава, още топла-топла: http://sandrasfaces.blogspot.com/2015/06/7.html
+ пост за артефактите, който ще намерите в страничното меню
Ако харесвате историята, посетете страницата ми във Фейсбук: https://www.facebook.com/pages/%D0%9...22866527767316
Там има и бележки към всички настоящи и предстоящи проекти, както и сума постери, трейлъри и музика![]()
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Осма глава: http://sandrasfaces.blogspot.com/2015/06/8.html
Историята на книгата (а и моята): http://sandrasfaces.blogspot.com/2015/06/1997.html
http://sandrasfaces.blogspot.com/2015/06/2003.html
Както и, напомням още веднъж, ако искате първи да научите дали някоя глава е качена, харесайте страницата във Фейсбук: https://www.facebook.com/pages/%D0%9...22866527767316
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/
Ах. И на мен ми преди години ми подариха видеокасета на това прекрасно филмче.
Сега окончателно ми привлече вниманието :д
Илюстрациите към книгата са уникални. Много професионални. Просто ТРЯБВА да знам кой ги е направил!
Рожденият ден е като големият пердах - хем те боли, че вече не можеш да забиваш долно ляво круше, хем те кефи, че и другия не може.
http://advensve.blogspot.com/