- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Училище и приятели
- Преписвачите.
Хей, наскоро ми се случи нещо напълно обичайно за мен, но вече почна да ми прави впечатление и реших да пусна тема във форума. Много често моят клас преписва от мен на тестове или просто домашни. Не съм най-добрия ученик в моя клас, но съм най-старателния и винаги се мъча да постигна нещо със свои усилия, така че дори да имам 2 да съм доволен, че поне съм се опитал да направя нещо. Почва да ме дразни това, че почти винаги само малка бройка хора са си написали домашната и винаги молят мен или някой друг съученик. И ако реша да дам на един после от него става верига и 2/3 от класа ми разполага с моята домашна за която често те получават похвали, а аз упреци, понеже учителите очакват по-добро представяне от мен, защото съм с успех 5.00. Другото, което е, че когато има тест винаги хората около мен се надяват всичко да им дойде наготово. Постоянно ме питат за въпросите колкото да изкарат някоя оценка и да не останат на изпит, а не е толкова трудно да седнеш и да прочетеш нещо за 30 минути и да си изкараш честно оценката на следващия ден. Ако взема да им кажа да спрат да ме занимават и да си седнат на дупетата ще има реакции като сърдити женски муцуни или "Аре бе брат, к'во толкова, една домашна само." и т.н. Вие как бихте постъпили в тази ситуация и според вас честно ли е да се изкарват оценки на чужд гръб?
Не е честно,разбира се,но на тоя етап като кажеш на някой съученик,че няма да му дадеш да преписва,е много вероятно да започне да обяснява какъв зубър си и колко си зле,че за едно домашно се правиш.И аз съм преписвала,и от мен са преписвали и много добре те разбирам,таа единственото,което можеш да направиш е да им обясниш следващия пък,както тук обясни,че си се старал и може някой път и те да го направят.....и те така)
Веднъж научиш ли ги да преписват от теб, няма връщане назад.
Имаш няколко варианта:
1. Не даваш на никой домашното и не ти пука какво ще ти кажат после.
2. Започваш да има искаш пари или почерпка за всякаква помощ свързана с училище.
3. Прежалваш се веднъж и нарочно пишеш домашното и теста грешно така, че всички преписвачи да имат двойки.
Не им давай да преписват безплатно.
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
нали знаеш, че решението е елементарно, ако не те устройва?
разбирам те, де. благодарение на мен огромна част от класа имат дипломи.., каквито там имат. при контролни беше луудница, всеки гледаше да седи моята група и дори имахме система за подсказване :Д
ма аз го приемах с усмивка и сега ми е мило като се сетя, че съм била от помощ в няква степен. и тъй <:
+
Никога не ми е било проблем да подскажа на някого, когато съм си направил контролното или да му дам да преписва, ако е наоколо. Виж, домашни никога не съм писал, ама на контролни редовно са ме ръчкали да подсказвам. Сега в унито е същото и пак не ми е проблем. Единствено съм ги рязал, когато някой стане прекалено нагъл и започне да се държи сякаш съм му длъжен.
Не виждам къде е проблемът, след като ти така или иначе си си направил домашното или контролното. Винаги съм мразил типове като теб, които гледат в чуждите паници. При положение, че ти имаш 5, какво те касае, че и някой друг също имал 5, та дори и 6? Твоята оценка ще си е същата.
А и съм получавал помощ, когато аз не се сещам за нещо.
Дали е честно... ми, не е. Въпросът е да не е фатално важно - да се преписва на матури/колоквиуми/изпити е просто жалко, обаче в училище на никого не пречи, че малко си преписал. Друго важно е да е взаимно - чисто и просто е дразнещо някакви паразити да ти лежат на гърба без нищо в замяна. И, естествено, запази си правото да се сопкаш чат-пат, когато станат прекалено нахални и ти пречат да си напишеш собствената контролна.
an7raks, може и да съм малко егоист и да си искам своите неща за мен си само, но погледни и другата страна. Докато аз се мъча в нас да науча нещо и да се старая винаги да съм добър ученик, другите само препишат всичко, което аз съм вложил като труд в един лист хартия и после изкарват оценка колкото моята и даже няма едно "Благодаря ти". Според мен не е честно аз да си спестявам толкова от личното време и да стоя над учебниците, а други индивиди цял ден да си "бичат айляка", да не ги интересува много какво ще се случи с бъдещето им и да изкарат оценка като моята само защото са преписали от някой, който наистина го интересува.
Ама теб какво те бърка тяхната оценка? Твоята си е все същата, независимо дали те имат 2 или 6. Те така или иначе ще покажат какво "знаят" на матурите, кандидатстудентските, в университета и после в работата си. Твоето бъдеще ще си е същото, независимо те какво и как правят.
Иначе, можеш от време на време да им скръцваш със зъби, за да им е ясно, че го правиш на добра воля, а не че си им длъжен.
Не е точно така, в бъдеще могат да са си конкуренция и трябва да си много наивен, за да смяташ, че непременно по- добрият, този с повече знания ще успее, ще се докаже.
Няма лошо, когато някой не може да се сети за нещо, не може да реши нещо, не го разбира, да му се каже. Хубаво е да си помагате. Твоята ситуация, както и много други, не са такива. Да чакаш на някого да прави всичко за теб с ясната представа, че просто те мързи, че и да го караш длъжен да се чувства е нагло. Айде няма нужда да си изтривалка. Ако много прекалят, им дай грешни неща и повече няма да те питат никога :Д
В училище нямате право на много отсъствия, та не важи, но ще видиш в университета как има и хора, които не си дават записките, за да не ги надминеш случайно, както и такива, които не са се вясвали евър, за да обикалят чалготеките и постоянно искат записки, комбинирано с преписването по изпити, така че не се терзай още от сега.![]()
![]()
Как ме изкарва от нерви следното:
- Ще закъснея, запази ми място, моля.
- О, аз сядам отзад, че да изляза, като ми дотъпее.
И после - ама дай ми записки.
Или (аз съм в кола, прибирам се от едноседмично пътуване):
Х: Прибра ли се?
Аз: Мда, почти, ей сега влизаме в града.
Х: Какво ще правите?
Аз: Ох, ами, ученето го отписвам за днес, че е следобед и трябва да се пусне прането, да се напазарува, изчисти, от утре почвам.
Х: Ще можеш ли да ми обясниш еди-кое-си упражнение, че от утре пак съм на работа и няма кога, пък има някои връзки между упражнението и лекцията, които не разбирам. (Да се чете: Нищо не е загряла от лекцията, на упражнение не е ходено, щото "имала да учи за изпит", същия изпит, за който аз учих, впрочем. Не това е проблемът обаче.)
Аз: Ми, не знам кога ще имам време, че нали ти казвам... Ама то нали знаеш, че във вторник има час за въпроси при тутора.
Х: Аз не те питам кога е часът за въпроси.
точно с тия думи.
Ей, направо... позеленях, ама си затворих устата, казах, че ще погледна упражнението и ще се обадя като вечерям. Обадих се, на нея "й се повдигало вече от тоя предмет, щяла да пита във вторник".
Еми... да.
В немската, защо?
Антракс, не съм в УНСС![]()
И на нас сега уж ни искат присъствие, но фактически само в техническия се отрботват упражнения и подобни. Нали всички от там се бият в гърдите колко е сериозно учението там..
Ина, пак добре, че твоята позната поне се е опитала да учи, явно е чела, макар и отгоре- отгоре или пък наистина е чела много и не схваща. Аз в първи и втори курс много ходех на лекции и имаше хора, които: ами, бях на скии, бях на масаж, не знам си кво и дай ми записките. На мен специално никога не ми е било проблем точно за записки- винаги съм давала, обичам равен старт, за да видим накрая кой колко може, но самата нагласа на хората ме дразни.
Специално в четвърти курс много се разочаровах, тъй като отсъствах цялата година и после голяма част си правеха пас, като ги питах да ми дадат нещо (точно двама човека се отзоваха, след милиони разпитвания, единия от които познавам от 10 години, все пак) А пък една колежка (за други, немски записки) ми излезна с оправданието, че е много грозно написано, не можела да ми даде двете лекции... (бяхме говорили преди това, че ще ми ги даде, аз много се притеснявах, че ще изпусна), та така. Викам й, че и грозно разчитам. Отговор: "Не мога, съжалявам". После изкара двойка на тоя изпит, стана ми ясно защо не е искала да ги даде.
Жалка работа, побеснявам в пдообни моменти- не за записките, за мисленето на тези хора- че като не ми дадат, съм загинала без техните записки..
Последно редактирано от therichbitch : 04-21-2015 на 18:39
Може и банани да им хвърляш. IYKWIM
I said: I long to learn the things that are, and comprehend their nature, and know God.
Купи си обезпаразитяващо, Наруто.
Намерили сте кого да заяждате.
Далеч не във всички училища имаш право на Х отсъствия, на места ти правят проблем и за извинени, да не говорим как не всички имат възможността да си ги извинят. Докато в университета можеш да си отсъстваш и никой да не ти държи сметка.
Ъх, кофти си е всеки път да подсказваш на контролни. На мен ми е ставало тъпичко, че съм се морила да уча и накрая да дам всичко наготово. НО! Аз понякога преписвам по други предмети, така че... при мен е някак балансирано. :д
Смисъл всичко си влияе и накрая ще си го усетиш сам- що не/е трябвало да подсказваш/преписваш. Така че- не се ядосвайте за такива неща.