- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 29
Последно редактирано от YSMF : 05-13-2015 на 18:01
Аз предлагам да патим Бойко в Северна Корея на някво висше управленско събрание. Май така ще си оправим държавицата по- бързо.
http://www.blitz.bg/news/article/336391 има и по-зле от учащите тук
"Времето лекува рани, знам си урока,
и животът продължава,
но когато чоплиш коричката с нокът,
белег остава."
едно такова никакво ми е, отегчително, ама не ми се прави нищо...мразя депресивните седмици, преходите към нормално настроение като ми минава са по-лоши обаче...искам компания
Това е болест да съм влюбен в теб,
това е болест, вярвам на приятел.
Това е корист - целият живот,
това е грешка, но тя не се повтаря....
but at least I got my friends!
Последно редактирано от pac0line : 05-13-2015 на 23:02
Ох, да идва вече утре вечер и да свърши всичко. Много се натоварих тия две седмици. Психически.
Днес имам няколко часа почивка.
Утре по време на училище ще ни освободят да оправим нещата в ресторанта. После още приготовления и вечерта ще си кажа каквото имам на тържеството и после вече ще разпускаме.
Всички много харесаха как ми звучи гласът на микрофон, а аз мислех, че няма да е особено добре.
Трябва да пия нещо преди да изляза. Задължително. :/
Много се панирам и си се дразня. Поне никога не позволявам да ми личи.
Приключихме и тия 'помпони'. Всъщност станаха много красиви.
Догодина едва ли някой ще се труди така за нас :д
И защо винаги ми трепери десният крак като съм пред много хора хд
И ми стана мъчно за момчето, ония ненормалник въобще не се съобразява какво говори. Ще му стискам палци да се справи.
А тия пък само пускат глупавите си коментари и въобще не влизат в положение на никого.
И баси колко са ограничени ония четиримата. Направо ми иде да ги набия вместо да им се обяснявам. Накрая ще се разделим и всеки ще ходи където си иска, нищо, че трябваше да сме заедно.
И дано ни се получи заплануваната почивка.
обичам слънцеето. и някак си като ги гледах как завършват, крещят и тн. осъзнах, че и аз минах през това и свърши вече, даже едно такова супер далечното ми се струва :дд и таз по спорт ще ни даде заверка хохо колкото и да е гадна, поне в това отношение е точна :д и тотално си преебах изпита по право, но ме е налегнал някакъв непукизъм, така че не ми пука :д
Честитя си чисто новите алергии към тревни полени и домашен прах и акари, без тях нямаше да е същото :д
Добре, че нямам повече от хранителните. С приятеля ми се замеряхме с дървесни полени, щото се подигравахме на алергиите си, и се оказа, че от дървесните само той има :д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
Добре, може ли един път да ме поканят на интервю когато не съм на лекция/упражнение/контролно/изпит, а си клатя краката примерно. Така си създавам илюзията или че много ме търсят за интервюта, или че съм много редовен в университета :Д
Бирата студена, времето топло, очите ми притворени, залеза ефектен ; relaxed
неска видях едни абЕтуриенте да викат, броят.. и ми свирнаха, сигурно шото се бех подкъсила. та, колко бързо мина една година. сякаш вчера беше моето изпращане, матури, бал... животът ми се изплъзва през пръстите.
прибирам се преди малко, фул, наблъскали сме се един до друг и нема къде да паднеш просто. и той зад мен. плътно. и даа, пасваме си. поне телата ;д
Попътен вятър на всички завършващи! Да си изкарате незабравимо
А на мен ми е едно особено днес... Не бяхме на училище, планирах да си поуча за тъпите изпити и да си почивам след това, но някакво отвратително главоболие и ужасни болки по цялото тяло са ме налегнали, че почти нищо продуктивно не успях да свърша днес. -.-
И ми е носталгично едно такова, всичките ми добри приятели и познати завършват и се изпращат днес, цял фейсбук гърми от снимки и клипове и ми е направо тъжно, че няма да имам възможността да завърша с моя стария си клас по същия този начинПоне след два месеца имам бал, догодина дай Боже още един и после ще видим какво ще записвам да уча
Дадох си заявката колко човека ще сме, остава да си купя рокличката и обувките след седмица и да си извлека максимума след два месеца, напук на другата българка, която иска да ме откаже от бала, защото, моля ви се, тя нямала да ходи...
Понеделник ми започва проектпрюфунга, ще има да се оплаквам след 2-3 дена, нищо, че сега ми е адски непукистично и пет пари не давам кое, защо, как, къде...![]()
като вали е доста катарзисно..
иначе няма да казвам как се чувствам :Д
пуснах си св, чакам отговор..
котката ми е гладна нещо, а в тоя дъжд няма да изляза до магазина и май ще й пържа яйца
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
ше и пържи яйца аххахаахх
тормозя се с това php, по принцип от уеб нещата ми е най-лесно, обаче като имам около 200 параметъра в post заявката, и са наименувани с имена 1,2,3,4, .... 180 :д а се извеждат по формулата $i + $d*$j с два цикъла, и не мога да оцеля синтаксиса който трябва да сложа в квадратните скоби на $_POST[] .... и колко съм тъпа, сега току що осъзнах как става, мн съм зле, но форумът ми помага да мисля :д
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...