Стихотворение №3- Една дълга война

[bomar00]

Едно стихотворение което написах за една игра Goodgame Empire

Какво ли стана?,
че дълготрайното приятелство разпадна се, престана!
И войната беше обявена,
а честта, а славата заменена-
с битки и палежи,
с огнени гърмежи
с пагубни метежи,
с лимитните валежи!
Със своята атака опасна
Тодор 4000 деф прасна
и свали!
Не останаха даже следи!
Спартакус с Майка отговори,
и той не по-малко деф на Поуера събори!
И подсъюзите във войната се впуснаха,
много от тях се преместиха, напуснаха!
Села се меняха, крадяха,
играчи като грамнати стояха,
цели нощи не спяха,
но накрая успяха
и селата си прибраха!
Но в зомбита се превърнаха!
Поуера съюзите разчисваше,
но и Спартакус не бе по- назад- и той почистваше!
Атаки на огън и пясък летяха!
Играчи от аксеса непрестанно следяха!
На огъня колко атаки се спряха?!
За други нямаше време и се изтърваха!
Но дружният Поуерски дух победи,
а от Спартакус няма следи!
Не разбирайте, че аз Спартакус мразя
и тяхното достонство искам да погазя!
Те достоен враг бяха
и баланса в сървара крепяха!
Мирни не стояха,
но на Поуера не устояха!
И нека тези, които играят
да знаят
че трудна е войната,
когато всичко е нагоре с краката!
p. s.
ПАЗЕТЕ СИ СЕЛАТА

[haritov]

сега ли го написа това

[bomar00]

Не преди повече от година сигурно

[haritov]

от кога я играеш тая игра

[bomar00]

сигурно 3-4 години
не помня точно