Цецарю Месарю

[DoctorSatan666]

*сведено до контекста, -процесът на полагане на- социална конструкция, която гарантира права за по-слабите, да речем
: : : много утопично звучи
*положителната връзка на по-силните с по-слабите;

Значи имаш предвид положително влияние в света на хората, т.е. в социалния свят? И кое там е критерий за добро и положително ако не самите хора? Тоест, колкото аз съм критерий за положително, толкова си и ти... Ами ако твоят критерий е различен от моя, тогава какво правим? За какви права говориш? За онези измислени социални постановки за това как нещата трябва да се случват, само щото сме решили, че така трябва? Щото били интерес на всички, тъй че никой да не е ощетен? А кой има интерес да не бъде ощетен? Не са ли ощетените? Значи цялата идея отново е продукт на личен интерес - тоест когато личните интереси се припокриват на масово ниво, тогава интереса става социален и съответно прераства в идеята за правата. За целите на тая обща делюзия, на правата се приписва качеството изконност - тоест че те са дадени по дефолт на всеки и никой "няма право" да ги отнема (интересно нали - утвърждаването на едно право става за сметка на друго). А правата не са нищо повече от социален мит - мит измислен от и за целите на колективното съзнание (което всъщност е събирателно проявление на индивидуалното съзнание). Правата са имагинерни и на практика не съществуват - това което държавния апарат пробутва на гражданите за права не са нищо повече от временни привилегии. Защото правата не са права, ако някой може да ти ги отнеме, примери за което има из цялата история. Не разбираш ли колко е крехка цялата тая камара от глупости за права, социална справедливост и пр.? Само за няколко години, при подходящите условия, човечеството може да се върне в каменната епоха. Хората обичат да се мислят за много напреднали, духовни, културни и цивилизовани, но под всичко това си личи колко примитивен и първосигнален е човешкия вид всъщност. Човечеството е все още на ниво детска градина - не хомо сапиенс, а хомо емоционалис. И ти искаш да прокараш идеята че решението на този изначален проблем е да трупаме още и още man-made, self-serving глупости, докато най-накрая не им повярваме достатъчно, че да се превърнат в реалност (макар и наша, но все пак реалност)? Това ли е великата съдба отредена на съзнанието - това мистериозно чудо на вселената?