Били ли сте приятели с човек, който има перфектен живот?

[pandorasbox]

Йей, първата ми тема.
Задавам този въпрос главно за да се убедя, че не съм единствената с приятелка, която меко казано и да спечели Националната лотария, няма да се очудя изобщо.
На нея всичко й е на 6 (не завиждам, радвам се за нея щото тя ми е единствения близък човек от даскало)- оценки, външен вид, взаимотношения, държание. Всичко.
По всички предмети изкарва почти само 6 (само един път изкара 3 по биология щото й казах грешни отговори, не бяхме учили ), а иначе според нея тя почти никога не учи. Винаги преди някакво контролно ми разказва как едвам учела по еди-какво си, а иначе получавала високи оценки.
Със спорта е същата работа. Тя е тренирала поне 3 различни спорта и е напреднала и в трите. А аз съм тренирала народни танци, модерен балет, бадминтон и у-шу и се отказах от всичките на третия месец само защото бях гола вода.
Взаимотношения- може би в тази сфера тя обира точките. На училище, а и извън него винаги се запознавам с някакви хора, които се държат толкова арогантно, злобно и самоуверено, че ми иде да потъна в земята от срам. Пък тя ги опитомява като малки лъвчета. Постоянно се опитва да ме убеди колко добри и срамежливи били, колко добре се държали с нея, колко били близки... Аз не мога да кажа същото. Е, т'ва беше.
Ако и вие имате такива приятели, пишете! Моля без злоба и оплаквания, тази тема не е за това.

[jghgh]

А сигурна ли си, че не й завиждаш?


Иначе да, имала съм такава приятелка и емоциите ми варираха от завист, която като че ли тогава отричах (а сега си давам сметка, че съм завиждала), до това да я обожествявам и да искам да бъда като нея

Някои хора просто имат подход и им върви. Други, по някаква причина излъчват по-друга енергия и другите ги тъпчат. Казвам го, щото това със злобата и арогантността на различни хора ми звучи мноооого познато в моите ученически години.. И за това, че аз не можех да опитомявам злобарите. 'Ма както и да е.


Иначеее... Може би не си писала темата за съвет, но все пак аз ти давам един: не се отказвай лесно, това е вреден навик. Това че си слаба в някакъв спорт не значи да се отказваш веднага. Постоянство му е майката. Постоянството много дава

[anonymous908491]

Аз нямам такива приятели, но всичките ми приятели имат такъв.

[pandorasbox]

А сигурна ли си, че не й завиждаш?


Иначе да, имала съм такава приятелка и емоциите ми варираха от завист, която като че ли тогава отричах (а сега си давам сметка, че съм завиждала), до това да я обожествявам и да искам да бъда като нея

Някои хора просто имат подход и им върви. Други, по някаква причина излъчват по-друга енергия и другите ги тъпчат. Казвам го, щото това със злобата и арогантността на различни хора ми звучи мноооого познато в моите ученически години.. И за това, че аз не можех да опитомявам злобарите. 'Ма както и да е.


Иначеее... Може би не си писала темата за съвет, но все пак аз ти давам един: не се отказвай лесно, това е вреден навик. Това че си слаба в някакъв спорт не значи да се отказваш веднага. Постоянство му е майката. Постоянството много дава

Извинявам се много, ако писанията ми са прозвучали злобни или завистливи (от това най-много се страхувах), но аз никога не съм й завиждала, просто ме шашка как на някои им е толкова лесно, а други (такива като мен) трябва да полагат огромни усилия във всичко и въпреки това постигат толкова малко. Но няма да се предавам!

[Ivaaaaa]

[DEPRE$$ED OCEAN]

Няма нито перфектен човек нито перфектен живот това са глупости.

[an7raks]

Аз нямам такива приятели, но всичките ми приятели имат такъв.

++

За да не ти върви в даскало, особено при днешните изисквания, трябва или да си пълен дебил, или да си бъркаш по разни отвори по време на час, вместо да слушаш...
В спорта се иска само постоянство, ако гониш някакво състезателно ниво, може би ще ти трябва И талант, и да си го започнала навреме.
Да не те мачкат се иска само да умееш да скръцнеш със зъби и да не ти пука особено.

Жалко, че тея работи не ти правят живота перфектен.

[dreamwalker]

просто ме шашка как на някои им е толкова лесно, а други (такива като мен) трябва да полагат огромни усилия във всичко и въпреки това постигат толкова малко.

Това, че ти не виждаш положените усилия, не значи, че ги няма.

Ти виждаш само успехите, защото това е избрала да показва тя.

[weheartiit]

В началното училище имах такава приятелка и да си призная доста и завиждах.
След това видях,че и тя не е перфектна.Сега също имам такива приятелки.
Доста често ми е тъпо защото получават някой неща без никакви усилия,а аз
за тези неща трябва да се правя на луда и така.Просто някой хора са големи късметлии.
Старая се да потискам тези емоции като цяло,завистта затормозява само нас.

[sunrisee6]

Защо трябва да се сравняваш с нея? Сигурна съм, че не и е перфектен живота, дори и така да изглежда отстрани. Имам приятелка, която също изглежда така на пръв поглед - пари, добро семейство, много приятели, красота, ум, успехи във всичко... мислиш си, че и е екстра, но малко хора знаят, че е на успокоителни и не може да спи сама и т.н...
Казвам ти това, за да видиш, че нещата винаги имат 2 страни и само човек си знае какво му е на душата и какво му е коствало да стигне до тук. Няма перфектни животи и перфектни хора.
Ако ти се стегнеш, спреш да гледаш нея/да се състезаваш с нея/ и си по-упорита, съм сигурна, че ще си и доволна от себе си и от живота си!

[jghgh]

Не си ми прозвучала злобно и завистливо, просто предполагам че все пак... абе, не знам, нормално е хората да се сравняваме. ВСЕКИ го прави в някаква степен, това си е даже механизъм за оцеляване.

И да й завиждаш кво? Човек си, хората завиждат понякога. Не казвам, че завиждаш, въпреки че така ми се струва (защото иначе нямаше да се сравняваш), но дори и да го правиш, кво.. Човешко си е.


Иначе съм съгласна и с dreamwalker, хората показват едно, а се прибират вкъщи и си режат вените, примерно..
Просто и ти бъди така, активна, усмихвай се и се запознавай с хора. Не показвай много-много слабости, за да не те удрят точно там (освен на близките, естествено) и ще бъдеш и ти така "готина" като нея.
weheartit написа по-горе, че някои хора просто били късметлии. Не мога да съм по НЕсъгласна. Не е въпрос на късмет. Нищо не е даденост. Ако полагаш усилия си успешен, ако не полагаш - не си. Малко неща са даденост, като напр. дали си расъл в хубаво семейство или не, което естествено влияе на самочувствието, осанката, а от там и на социалната среда. Да, стартът никога не е равен, ама тва не е причина да казваш че някви хора са късметлии, а ти не.


И пак казвам, същите въпроси съм си ги задавала и аз. Даже откровено си злобях и се самосъжлявах и тва не ме докара до никъде. Или си вземаш живота в ръце, или не, и тогава и на теб всичко ще ти бъде по вода.

[weheartiit]

Не си ми прозвучала злобно и завистливо, просто предполагам че все пак... абе, не знам, нормално е хората да се сравняваме. ВСЕКИ го прави в някаква степен, това си е даже механизъм за оцеляване.

И да й завиждаш кво? Човек си, хората завиждат понякога. Не казвам, че завиждаш, въпреки че така ми се струва (защото иначе нямаше да се сравняваш), но дори и да го правиш, кво.. Човешко си е.


Иначе съм съгласна и с dreamwalker, хората показват едно, а се прибират вкъщи и си режат вените, примерно..
Просто и ти бъди така, активна, усмихвай се и се запознавай с хора. Не показвай много-много слабости, за да не те удрят точно там (освен на близките, естествено) и ще бъдеш и ти така "готина" като нея.
weheartit написа по-горе, че някои хора просто били късметлии. Не мога да съм по НЕсъгласна. Не е въпрос на късмет. Нищо не е даденост. Ако полагаш усилия си успешен, ако не полагаш - не си. Малко неща са даденост, като напр. дали си расъл в хубаво семейство или не, което естествено влияе на самочувствието, осанката, а от там и на социалната среда. Да, стартът никога не е равен, ама тва не е причина да казваш че някви хора са късметлии, а ти не.


И пак казвам, същите въпроси съм си ги задавала и аз. Даже откровено си злобях и се самосъжлявах и тва не ме докара до никъде. Или си вземаш живота в ръце, или не, и тогава и на теб всичко ще ти бъде по вода.

Ами аз говоря от моя гледна точка,от средата където съм аз.Сериозно,никога ли
не си виждала как хора,които не правят нищо,мързеливи,доста често са и супер нагли и
получават неща,които не заслужават?Имам много такива познати наистина,има и такива,които
дори не си поставят дадено нещо за цел,но направят ли и минимално усилие всичко им се получава.
Не знам как да го нарека,но според мен това си е чист късмет да получаваш нещо на гърба на нищо.

[anonymous908491]

Ами аз говоря от моя гледна точка,от средата където съм аз.Сериозно,никога ли
не си виждала как хора,които не правят нищо,мързеливи,доста често са и супер нагли и
получават неща,които не заслужават?Имам много такива познати наистина,има и такива,които
дори не си поставят дадено нещо за цел,но направят ли и минимално усилие всичко им се получава.
Не знам как да го нарека,но според мен това си е чист късмет да получаваш нещо на гърба на нищо.

Мразиш умните, защото си тъпа.

[Blab]

Ами аз говоря от моя гледна точка,от средата където съм аз.Сериозно,никога ли
не си виждала как хора,които не правят нищо,мързеливи,доста често са и супер нагли и
получават неща,които не заслужават?Имам много такива познати наистина,има и такива,които
дори не си поставят дадено нещо за цел,но направят ли и минимално усилие всичко им се получава.
Не знам как да го нарека,но според мен това си е чист късмет да получаваш нещо на гърба на нищо.

аз съм виждала и го виждам.
има моменти, в които ми писва и ме хваща яд на живота/съдбата/кармата/кактоискашгонаречи, защото, Бога ми, знам, че аз цял живот си скъсвам задника за всяко едно малко нещо, докато някои си свиркат и минават между капките. убедила съм се, че има такова нещо като късмет (наричат го по различни начини хората - майка ми покрай нумерологията му казва "ангели хранители"), имам и примери покрай себе си, знам, че освен всичко останало, носи със себе си едно нездраво спокойствие, което нерядко води до инертност и мързел.

иначе, по темата: съгласявам се с изказването, че няма перфектни животи и хора.
такава като твоята приятелка (каквато я описваш) съм наблюдавала дълги години. бързо спря да ми бъде интересно:Д
ключовата дума в коментарите за мен (б)е "ИЗГЛЕЖДА", да, нещата рядко изглеждат такива, каквито са в действителност.
на въпроса в 1-вия пост - не, но съм срещала хора, които имат това, което на мен ми липсва в даден момент. кофти, 'ма такава е играта - ако имаш силни карти си чилваш, инак - блъфираш или пасуваш - въпрос на избор;

[an7raks]

Много се кефя, когато някой започне да се оправдава с късмета... Особено в училище... Той човека половин час си рови в носа, другата половина се чуди къде да си залепи творението, после преди контролно започва да чете като изумен и казва, че си бил скъсал задника от учене, ама нямал късмет.
Както казах, дипломата ти от средното може да е под 5 дори и без да учиш, само ако си пълен глупак или не слушаш в час, което пак значи, че си глупак в някаква степен.

И изобщо, в повечето неща можеш да минеш без някакви неимоверни усилия, стига да имаш малко акъл как да си улесниш живота. Не знам какво толкова хейтите мързеливите, след като мързелът е движещата сила за прогреса. Ако хората не ги е мързяло да ходят пеш, никога е нямало да опитомят и използват животни за придвижване на дълги разстояния, ако после някой не го е домързяло да впряга коня всяка сутрин, автомобилите нямаше да съществуват, ако не ни мързеше да смятаме, нямаше да има и компютри и т.н...

[NomNomNom]

Имах една съученичка, както вие описахте + че всички винаги бяха на нейна страна, каквото и да се случи.
Не знаех никакви подробности за семейството й ( освен че е добро, добри професии, интелигентни хора, с възможности ) , почти не е споделяла за родителите си, но нещо, което си спомням -
- " Ами аз майка ми никога не съм я виждала без грим ( черен молив)"
По-надолу ще напиша защо се сещам от време на време за това.

Да изглеждаш добре е УМЕНИЕ + гени, щото почти с всякакви гени можеш да се докараш до як външен вид +, огромен + - трябва да си признаеш
1. Че не изглеждаш добре според стереотипите
2. Че всъщност искаш да изглеждаш добре, въпреки че се оправдаваш, че външният вид не е най важното
3. Ако искаш да си с адекватен външен вид, също трябва да определиш какви цели имаш, комуникация с какви хора включва и какво е общото в техния стил ( например искаш да дружиш с пънкари, пък като се обличаш като чалга звезда, няма да стане, или искаш да растеш в определена среда - в някои среди е достатъчно да спазваш бизнес дрес кода и да нямаш странна прическа, в други можеш да си ходиш като клошар и пак да растеш, защото хората не са толкова лесно манипулативни и гледат кво работиш :д ), и да спазваш това, не да си затваряш очите, че ще си приет такъв какъвто си.
То няма лошо, но като те отритнат, не трябва да се чудиш какво, ами е ясно - тр да се замислиш дали те кефи нещо в тази среда, за да си заслужава да правиш жертви да се нагаждаш, но е съвсем сигурно че ти си отговорен, че не си се пригодил сам.

2. Да си добър ( не на ниво балканиади, ама пак на аматьорско-високо ниво :д) в спорта - УМЕНИЯ = ДИСЦИПЛИНА, ПОСТОЯННОСТВО .... + гени. Върви й, щото има нужните умения, а не, щото е много надарена.

3. Да си добър в науките, или изкуствата, или езиците - за всяко от тях си има похвати и няма такива филми - върви ми математиката, но не и физиката...= решавам задачи, но ме мързи да уча.
Пак казвам, за всяка област преди да я хванеш, трябва да се замислиш какви похвати ти трябват, за да я пребориш.
Също как сам да се мотивираш.

Та, това момиче, 1во
- в българия нямаме problem solving и процесуална култура, никой не те учи КАК ДА УЧИШ и как да усвояваш материал, и как да го прилагаш
- 2ро - хората, които от ниска класа ( ниски доходи, нисък стандарт на живот ) дръпнат в средна, или висока средна - явно са налучкали някак си тези похвати, тип проба грешка или имитация на успешно поведение, но важното е, че те започват да ги прилагат и
3то - децата им прихващат.

Не казвам, че схватливи деца не се раждат в по-нормални семейства - раждат се, също всеки човек има набор от доста заучени похвати с цел адаптация към текущата среда, но тез, по-очевидните примери са по-често от по-добри семейства, защото като цялото ти семейство са такива, ти все ще прихванеш поне това, което ще ти е егоистично полезно :д

И, разбира се - чуждото винаги е по хубаво, всеки си мисли, че на другарчето му е много добре
но малко хора знаят, че е на успокоителни и не може да спи сама и т.н...
какви ли не нещастия при всеки човек, във всяко семейство.

И вместо да ги гледаш и да се чудиш - що те имат всичко - недей да го приемаш емоционално, ами се замисли - какви умения ми липсват, че да бъда и аз такава и как да ги развия?
Например аз бих казала, че на теб ти липсва постоянство и когато нещо не се случи с лекота, губиш мотивация, и се оправдаваш че просто на другите им върви.

[AliceSw]

Аз пък твърдя, че в пубертета особено всичко, което ти се случва, е резултат от възприятията и нагласата ти...повечето преживявания са чисто нови и с грешните представи /от хилядите изгледани сериали и филми примерно/ обикновено не остават важни щастливи спомени повечето събития, защото нали си очаквал да се обърне света, пък то разбираш ли не е нещо особено. Реално с усмивка и оптимистична настройка нещата в тея години стават най-лесно и така се запомнят като истински щастливи. Да, знам за разбърканите хормони, представи, идеали и страсти, и в депресийки съм изпадала, ама съм била позитивна, дори и насила понякога, и споменът ми за тези години е супер щастлив и слънчев. Но по-голямата част от хората изживяват пубертета си като вечно отритнатите хора - не изглеждали добре, нямали приятели, не излизали по интересни места, не ги пускали техните на море, нямали гадже, училището било трудно - но и никога не се сещат да променят нещо. Та - щастието трябва да се заслужи малко или много.

Такъв човек, дето всичко му се получава, не съм имала около себе си, но всички хора са умеели нещо много по-добре от другите - я партита, я запознанства, я личен живот, я учене, рисуване, спорт. И все пак си имаше равновесие, правиш усилие, получаваш подкрепа от околните и резултатът е отличен. Тъй или иначе това са годините, в които избираш дали ще работиш над собственото щастие, или само ще мрънкаш, че животът е несправедлив и ще си вечно нещастен, не защото е така, а защото не разпознаваш усещането от задоволството и успеха и ги задушаваш с драма.

[per-dead]

Аз нямам такива приятели, но всичките ми приятели имат такъв.

+++
Нищо не е такова, каквото изглежда. Особено перфектните неща. Винаги под тях се крият някви грозни истини. Но пък се замисли - на теб ти трябват усилия за да постигнеш нещо, а на нея не. Ще пораснеш и ще разбереш, че хората оценяват само нещата, за които са се борили и са преживяли трудности заради тях, а тези, за които не са положили усилия, ги приемат за даденост.

[Blab]

Ще пораснеш и ще разбереш, че хората оценяват само нещата, за които са се борили и са преживяли трудности заради тях, а тези, за които не са положили усилия, ги приемат за даденост.

за мен това е есенцията на темата!)
//а да си обясняваме, че всички умения, способности, похвати, дела в живота са универсални и достъпни за всеки е нещо като американската мечта. първо да станем киборги, после ще си програмираме всичко възможно... и пак ще има дефицити, защото в края на деня не сме машини, а сме над телесното, емоциите и жестовете са експресивни и видими, но чувствата и мислите не се демонстрират знаково, а символно, и в това е красотата на света.
И още нещо, за което прочетох нагоре - дори да допуснем, че всеки може да усвои всичко (става въпрос за умение, което извършва собственоръчно, не през машина; ) - той може да усвои единствено вече усвоени от друг неща (през наблюдение, след учене/преподаване, етц.), т.е. - едно вторично (по)знание/умение, което не развива света и човечеството по никакъв начин. Изобщо, страшно "смислено" е да догонваш други по отъпкани пътеки, вместо да се фокусираш върху развитието на собствения си потенциал, да...

[anonymous708973]

Не знам какво толкова хейтите мързеливите, след като мързелът е движещата сила за прогреса. Ако хората не ги е мързяло да ходят пеш, никога е нямало да опитомят и използват животни за придвижване на дълги разстояния, ако после някой не го е домързяло да впряга коня всяка сутрин, автомобилите нямаше да съществуват, ако не ни мързеше да смятаме, нямаше да има и компютри и т.н...

Това е толкова 'лабав аргумент, че няма накъде повече.

Постът на Номи е просто брилянтен! Евала.
Аз не бих съумяла да си изразя мислите така, но да кажем - причината да не получаваш това, което искаш, е, че мислиш, че на другите хора им пада от небето. Не си даваш сметка какви усилия са положени и не се опитваш да приложиш бенчмаркинг.
Друга мисъл, която ми хрумва в този контекст - само глупакът прави едно и също нещо по един и същи начин и се надява на различен резултат.

И пример: една приятелка напоследък се е разжалвала защо не може да си намери половинка, все е на едната крайност как за нищо не я бива, все е на другата как била хубавичка и умна, пък ето, не можела. И на мен как "все ми се получавало".
Опитах се деликатно да подхвърля няколко пъти къде е проблемът, ама тя ни приема, ни предава. Клатушка се постоянно между тъпчене от други хора и тъпчене на други хора - според това дали може да си го позволи. Отношението й просто е грешно. Казвала ми е в прав текст да й кажа какво да прави, един вид. Имаше ситуация, в която й казвам "гледай сега, не можеш да се отнасяш така с хората, независимо дали са ти близки или не. Всеки заслужава едно минимално добро отношение", при което тя ми казва "еми, като срещна правилния, ще се отнасям както трябва", при което аз се опитвам да обясня, че "правилният" не е явление, което просто така пада от небето, но тя не го разбира. Не полага усилия и се чуди защо не й се получава.

Не знам дали стана ясно какво имам предвид, надявам се.

[102thedream]

изкарала шестички без да учи ? голямата работа
била добра в спорта ? що да не е
виждам някакви пети клас завижданички
вглеждай се в себе си а не в другите
никой не обича завистници

[atanasss_raykovvv]

Ами перфектни хора няма. Всеки си е индивидуален , пък , ако чак толкова искаш да си като нея , просто я попитай . Успех.

[anonymous895156]

Това е толкова 'лабав аргумент, че няма накъде повече.

при хората на творчески позиции (не само арт) мързелът е важен
работническата класа е друг въпрос, но хората от нея стоят по-долу от горните генетично, така че няма как да имат перфектен живот

[weheartiit]

Мразиш умните, защото си тъпа.

Жив и здрав да си.

[an7raks]

Пинку, ако всички бяха трудолюбиви, щяхме още да гоним мамути с копия, вместо да си гледаме прасета и да си ги колим, когато ни е кеф.
Мисълта ми е, че няма лошо в мързела, стига в крайна сметка работата да е свършена.