- Форум
- По малко от всичко
- Кофата
- Може да се каже, че днеска се разминахме със смъртта
Бях на крепостта "Градище" над Габрово. На една от скалите. Даже не бях застанала на ръба. Съвсем леко се наведох и телефонът ми падна от джоба на ризата. Но разбрах, чак когато видях как вече лети надолу. А защо сме се разминали с оная с косата? Ако бях видяла как пада от джоба ми, щях да пробвам да го хвана, да залитна и сега аз да съм долу. Най-чудното е, че падаше като хвърлен, не като изтърван. Бахти филма. Тъжно ми е за него, но се радвам, че не го последвах.
веднъж смъртта се размина на косъм с мен
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Да не ти пука за един телефон важното е че ти си добре
Милата...Май напоследък не можеш да се оплачеш от липса на лош късмет ;д? Пък слушалките, пък телефона.
Е, сериозно ли си мислиш, че щом видиш как телефона ти пада ОТ СКАЛА, ще се правиш на джедай и ще пробваш да го хванеш?! :д Баси, тва инстинкта за самосъхранение не вирее много-много.