Не знам къде бъркам

[per-dead]

Не знам и защо пускам темата. Всъщност, надявам се да ми помогнете...
Не знам къде бъркам. Със всичко. Не знам и защо ми случва за втори път. Абсолютно същата ситуация. Първоначално си мислех, че грешката е в другия човек, но след като нещата и с тази връзка станаха абсолютно същите, почвам да се замислям, че аз правя нещо не както трябва.
Та. Първо, най-голямата клопка е заминаването за Англия на вече бившия ми приятел. За незнайно колко дълго време. И за това решихме да се разделим и да си останем само приятели, под претекст, че така е по-малко вероятно да си развалим отношенията. Но не. Започнахме да се караме още повече. Разделихме се преди 3 месеца. Но от януари той почна да се държи студено с мен. Казваше ми, че постоянно мисли за т'ва заминаване и аз нямам вина за това държание. Естествено и е така. Винаги съм се държала добре, не съм му изневерявала, не съм го лъгала никога. С няколко думи нямаше повод да се държи така. Постепенно започнах да мисля, че ме е приел за даденост. Една вечер се напи и се скарахме. Наговори ми ужасни неща. Бях решила да го зарязвам, но ми се извини, а на мен са ми слаби ангелите от тази гледна точка. Винаги си мисля, че има как нещата да се оправят, дори да не е така. След като се разделихме той почна да се държи с мен като с кукла, така да се каже. Когато той има нужда от мен, аз трябва да съм винаги насреща. И бях. Но когато аз имах нужда - когато е свободен и когато иска. Буквално си играе с мен. И аз винаги се връзвам и винаги съм там. Като кученце.
Въпросът ми е защо винаги така става? Какво правя или не правя, че накрая човекът ме приема за даденост и почва да си прави каквото иска с мен? Уж мрази женски номера и подобни глупости, а като не ги правя, реши че съм му в кърпа вързана.

[anonymous908491]

забрави да уточниш сега самичка ли си
с него ли беше в мазето
с какво си облечена на последната ти снимка във фейса

[NomNomNom]

При теб е изпълнено:
- Мога да дам това, това и това

Трябва само да добавиш:
- Искам това, това и това

Т.е. ти даваш, това което можеш, но не казваш или не си достатъчно твърда за това, което искаш.

В крайна сметка си наясно със собствената си ценност, прекрасност и специалност, а ако не си, просто си дай сметка, че каквото и да си, не заслужаваш да даваш, без да получаваш. Ако ще да е супер прекрасен и невероятен, ти си по-важна, ти можеш да съществуваш без него - днес го има, утре го няма, животът е пред теб. Всичките тези клишета.
Ако ти за него си средство за неговите потребности да бъдат удовлетворени, превърни го и ти в средство.
Ще ти умрат малко чувствата, или ще се разкъсваш докато го правиш, но ако един ден започне да прави нещата които искаш, ще забравиш и ще се влюбиш отново.

Наистина, не поставяй желанията на когото и да е било ( освен семейство или каквито ценности имаш - някои хора ценят и приятелите си ), пред своите. Хората трябва да работят за вниманието ти.