Ислям

[DoctorSatan666]

Относно първото, не напразно се казва еволюционна теория за произхода на човека - тоест предположение. То затова се казва и ТЕОРИЯ. Не е доказано по никакъв начин.

То и гравитацията е само теория, що не идеш да се хвърлиш от петия етаж?
--------------------------------------------------------------------------------------------

Толкова сте смешни когато проектирате личните си отношения и убеждения в неща които изобщо не разбирате. И това важи и за научно-религиозните индивиди, които използват научни постулати, за да подкрепят едно или друго свое убеждение. Така и не разбрахте че научния подход, тоест евристичния, откривателски подход не се нуждае от абсолютистки положения, стъкмени като ИСТИНИ, за да работи. Евристиката работи с модели, концепции, теории, степени на вероятност и адекватност, а не със фрази, които да се заучават като истина. В евристиката истината е понятие без съдържание, и това произтича от някой общи положения касаещи света на РАЗУМНИЯ човек, като например:

- работи се само с описания(предложения, теории, хипотези, концепции и пр.) - т.е. субект-обектното отношение налага всяко знание да не е нищо повече от описание, отражение на "реалността". Оттук и понятието "истина" губи значението, което социалната матрица "възпитава" у всеки социален член.
- всеки изведен принцип или правило има условен характер и никога не се извежда като "закон", а винаги се разглежда само в предварително и съзнателно зададен контекст. Извади ли се от този контекст, всеки принцип губи своята адекватност.
- всяко знание е продукт на знаещия и като такова то е отражение на на него и неговия капацитет за знание. Наличието на "отношение", което в конкретна форма на знание се проявява като "убеждение", което пък е производно на "вяра и вярване" е напълно немислимо за този подход. Поради това знаещия трябва да е съзнателен за своите отношения и да ги елиминира, тоест да бъде в пълна липса на отношения към каквото и да е, преди да започне да разсъждава. Това от своя страна налага всеки, който се занимава с познание, да се занимава и със самопознание.
- овладяването на този неутралитет, позволява полезрението на познаващия да не бъде смачкано от социалните шаблонни, концепции и схващания за същността на света. Оттук следва че познаващия човек, никога не може да бъде част от социална група или структура от какъвто и да е тип. Защото в социалните структури насоката на познаване на нещата е подчинена на лични интереси и отношения, които преминават в групови и създават контекст на разглеждане, където всяко нещо, противоречащо на предишно приетото(заученото) автоматично се дискредитира, а онова което е в подкрепа на заученото се издига в култ. Оттук всеки, който се занимава с познание, не е съвместим със социалните структури и групови постановки, които се издигат като истина. Мислещия човек винаги е индивидуалист.