1. Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони (Изход 34:8 )
2. И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. (Неемия 8:6)
3.А те като поразяваха и аз останах, паднах на лицето си, извиках, и рекох: Горко, Господи Иеова! ще изтребиш ли всичките останали от Израиля като изливаш гнева Си върху Ерусалим? (Езекиил 9:8 )
4. Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу. (2 Летописи 20:18 )
5.А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? (Числа 16:22)
Мисля, че това е достатъчно.
Абе ти наистина ли мислиш, че в християнството как си застанал е от първостепенно значение, аз съм ходил по пътя и пак съм се молил, правил съм лицеви опори и пак съм се моли.
Няма правилно, важното е да става с благоволение и вяра, а как ще го изразиш е до човека - може и да лазиш ако искаш.
Мани ги тия мюсюлмански казарми, религията да не е карцер или да си застанал в манекенска стойка.
това за "лицето" до "земята" са специфични библейски изрази, които посочват самото смирение на поклонниците, а не че е трябвало задължително да се кланяли с физическите си тела на колене или по корем до земята, понеже важна е вътрешната нагласа, докато физическото ритуално само по себе си е нищо, но ако вярващият наистина обича човеците и иска от все сърце всички те да имат изобилен живот, който трае до края на вечността, тогава би търсил, призовавал и вярвал само (в) Онзи, Който наистина е истинският Господ Бог(защото само Той би могъл да осъществи това), и би бил готов да направи всичко не за своето собствено, но за тяхното спасение/осигуряване в Него, именно за такова смирение се говори в библейските писания там където се казва, че един или друг се (е) поклонил на истинския Бог с "лицето" си до "земята" и т.н., ето защо Исая и Исус говорят за безсмислието на физическото ритуално поклонение и изтъкват нуждата от праведно отношение във вярата, чрез което се допринася ефективно за истинското спасение:
"Такъв ли е постът, който Аз съм избрал, - Ден, в който трябваше човек да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главата си като тръстика, И да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не това ли е постът, който Аз съм избрал, - Да развързваш несправедливите окови, Да разслабваш връзките на ярема, Да пускаш на свобода угнетените, И да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния, И да възвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия да го обличаш, И да се не криеш от своите еднокръвни?" Исая 58: 5-7,
"Исус почна да казва на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? тръстика ли от вятър разлюлявана? Но какво излязохте да видите? човек в меки дрехи ли облечен? Ето, тия, които носят меки дрехи, са в царски дворци. Но защо излязохте? пророк ли да видите? Да, казвам ви, и повече от пророк. Това е онзи, за когото е писано: - "Ето, Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, Който ще устрои пътя Ти пред Тебе". Истина ви казвам: Между родените от жени, не се е въздигнал по-голям от Иоана Кръстителя; обаче, най-малкият в небесното царство, е по-голям от него. А от дните на Иоана Кръстителя до сега небесното царство на сила се взема, и които се насилят го грабват. Защото всичките пророци и законът пророкуваха до Иоана; и, ако искате да го приемете, тоя е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша." Матей 11: 7-15,
"иде час, и сега е, когато истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина; защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му. Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят." Йоан 4: 23-24
Последно редактирано от npp : 08-02-2015 на 18:20