Цитирай Първоначално написано от RazorEyes Виж мнението
Може и странно да прозвучи но за момента нямам никакво желание да се променя. Преди година и нещо бях се надъхал да тренирам. Правих 150 лицеви и 240 коремни за около 30 минути дневно в продължение на 2 месеца. Тъй като нямаше никакъв резултат освен чести мускулни трески аз спрях да тренирам. Ако бях постигнал поне малко резултат, това би ми създало голяма воля да продължа да тренирам. Толкова трудно се мотивирах да тренирам едва 2 месеца... и без резултат. Знам че за да се оправя психически и физически на мен ще ми трябва много време. И само като си представя че ще ми трябва много време това автоматично убива цялата ми мотивация.
Да промениш себе си не означа непременно да подложиш тялото си на определени упражнения. Да не говорим, че тренировките вървят за ръка с храненето и т.н. Като за начало трябва да промениш начина си на мислене. Докато ти не погледнеш на себе си по различен начин от този в момента, няма как да очакваш и другите да го направят.

Няма как мотивацията ти да е убита, тъй като ти изобщо нямаш такава. Не може нещо, което въобще не съществува при теб да е убито.

А относно разочарованието и т.н. може да си сигурен, че не си единственият, няма и да бъдеш. Просто приемаш прекалено тежко нещата, защото имаш много ниска самооценка. Ще ти цитирам нещо над което искам да се замислиш "Не е важно колко красив си, важно е да намериш същият изрод, като теб". Това важи за теб, за мен, за всички останали.

И може да прозвучи доста тривиално и знам, че си го чувал много пъти, но има хора - обезобразени, без семейства, изнасилени, опетнени и т.н. и не са се предали. Винаги може да бъде по-лошо. Най-лесно е да кажеш "аз се самоубивам".