Чета книга след книга, както пушач пуши цигара след цигара.
Вече се намерих, сякаш бях изчезнала някъде дълбоко. Досега сякаш бях в сън, филмарско звучи, обаче все едно се бях обезличила и успокоила, и се бях застояла в нещо като райска градинка, или преживявах блаженството на това, което хората описват че преживяват в състоянията между живота и смъртта - но пак се върнах, и хич не ми се ще да съм тук, но не ми се ще и да се връщам.
Както Муриками пише, преживяната болка ни учи на урок, но при следващия удар - той няма да ни бъде полезен.
Страхувах се от хората няколко седмици, защото не можех да вярвам на нищо и никого.
Сега не искам никого. Сама си стоя. Не говоря с другите. Не искам и близост. Не искам и да се връщам назад. Трудно ми е, обаче, да продължа напред мотивирана. В момента просто се наслаждавам на времето без да правя нищо смислено, освен да живея подредено.

А понеже не пия, сега от едно самърсби съм се изчервила и загряла, сигурно и заради това изпитах нужда да споделя.

Желая ви хубава неделя.