Православие

[golemiq_korab_minava]

"Науката не знае за никаква друга промяна, освен промяната, която се състои в стареенето, и за никакъв друг напредък, освен напредъка към гроба. След като смъртта е единственият естествен завършек за човека, пък и за смата вселена, тогава истински прогрес в основата си е невъзможен; не само невъзможен, но и ненужен. Защото за какво ми е прогрес, който се състои в това тържествено да ме изпрати от люлката до гроба? Това е като да те осъдят на смърт, а палачът да намаже меча с мед, за да ти е по-сладко, когато ти отсече главата с него... "

Да, странно е тези, които вярват, че вселената ще загине реално (макар че не знам дали някой си го имисли наистина) - защо живеят? Защо се развиват? За какво?

Също би следвало да не съществува раждане на вселената. И тук ще оборя всички християнски измислици.

Нещо безкрайно, което не умира, би следвало наистина да е безкрайно.
Ако приемем ''Големия Взрив за начало, то това начало трябва да е само за нашата реалност, или вселена, но преди това няма никакви доказателства, че никъде е нямало нещо друго, което да е предизвикало промяната.

[defender]

Да, странно е тези, които вярват, че вселената ще загине реално (макар че не знам дали някой си го имисли наистина) - защо живеят? Защо се развиват? За какво? .

От друга страна твоята лична смърт също е край на Вселената, лично за тебе, така, че въпроса ти важи и за хората които умират, а не само за тези дето вярват, че вселената ще загине.


Например доктор сатан живее, защото и той не знае що - това е един невероятен смисъл.

[golemiq_korab_minava]

От друга страна твоята лична смърт също е край на Вселената, лично за тебе, така, че въпроса ти важи и за хората които умират, а не само за тези дето вярват, че вселената ще загине.


Например доктор сатан живее, защото и той не знае що - това е един невероятен смисъл.

Точно защо живеем не може да се определи - има много противоречия.
Според атеистите сигурно целта е да оставят нещо след себе си, което да продължи естествената еволюция. Тоест, децата му да живеят. Но това е още по-ужасно, ако знаеш, че ще умрат. Значи, ти си им дал живот до едно определено място (максимум 140 години) . И хайде, с надеждата на новите технологии, да поживеят малко повече . А дори да живееш 800, 1000 години - пак ще умреш. От всичко следва, че няма никаква логика в това защо въобще си се родил.

[defender]

От всичко следва, че няма никаква логика в това защо въобще си се родил.

Логиката е, че има Бог, който те е сътворил, за да си жив в Него.

Няма логика в това, да се родиш, за да умреш, това е дори някакъв парадокс.

[Alucard666]

Например доктор сатан живее, защото и той не знае що - това е един невероятен смисъл.

Не знам за теб, но аз се чувствам най-жив, когато съм на една крачка от смъртта.

[golemiq_korab_minava]

Не знам за теб, но аз се чувствам най-жив, когато съм на една крачка от смъртта.

Ами кой не е? Когато разбереш, че досегашния ти живот е на път да изчезне? Тялото ти произвежда адреналин..

[Alucard666]

Ами кой не е? Когато разбереш, че досегашния ти живот е на път да изчезне? Тялото ти произвежда адреналин..

Знам, това което исках да кажа е че стойността и сладостта на живота се разкрива само на фона на смъртта и всеки живот без край е безсмислен. Търсенето на някакъв външен стимул и мотивация за твоя собствен живот, е вече белег за деградация на волята . Това си е твоя живот и само от теб зависи какъв смисъл ще му придадеш, така както само от мен зависи какъв ще е смисъла на моя живот. Но с това естествено всеки трябва да поеме отговорността - защото всеки сам е избрал дали живота му ще има този или онзи смисъл, без значение с какво оправдава живота си. А за тия, дето чакат някой отгоре да им снесе отговорите наготово, това не е нищо повече от бягане от отговорност. За "децата" и малките хора винаги е по-лесно да се осланят на неоспорим авторитет, защото той, като символ на висша сигурност, сублимира собствената им несигурност. Така те носят само половин отговорност - за себе си пред авторитета, но не и за себе си пред себе си. С авторитета имаш възможност да се пазариш и въртиш нещата както ти е удобно(особено ако авторитета е въображаем) - но когато си сам на себе си единствен авторитет, тогава носиш пълна отговорност - не само за грешките, но и за всяка цел, мисъл, мотив, вяра и действие, за добро или лошо.

ПП: Или както Чарли Менсън беше казал: No sense makes sense

[defender]

Не знам за теб, но аз се чувствам най-жив, когато съм на една крачка от смъртта.

Ти си бил на крачка от смъртта? За някакви екстремни спортове ли говориш или за нещо друго?
И какво се случи, не те ли е било страх, на това ли казваш "най-жив"?

[Alucard666]

Ти си бил на крачка от смъртта? За някакви екстремни спортове ли говориш или за нещо друго?
И какво се случи, не те ли е било страх, на това ли казваш "най-жив"?

С един приятел бръмча почти всеки ден и той кара като ненормален. Вече спрях да броя колко пъти щяхме да се утрепем. Естествено че ме е страх, в това е тръпката хахаха. Страха е най-големия ти приятел. Ако не е, значи е най-големия ти враг.

[defender]

С един приятел бръмча почти всеки ден и той кара като ненормален. Вече спрях да броя колко пъти щяхме да се утрепем. Естествено че ме е страх, в това е тръпката хахаха. Страха е най-големия ти приятел. Ако не е, значи е най-големия ти враг.

Не мога да повярвам, че човек като тебе, с такава "ментална яснота" и "постигане на състояние на безпристрастност" има нужда да се вкарва в такива "филми".

[Alucard666]

Не мога да повярвам, че човек като тебе, с такава "ментална яснота" и "постигане на състояние на безпристрастност" има нужда да се вкарва в такива "филми".

Нямам нужда. Просто ситуацията ме принуди да не се панирам. И защо да е трудно да повярваш? Нима за ментална яснота не се изисква безстрашие пред лицето на определени мисли, идеи и техните следствия върху човека, който ги мисли? Как иначе човек би бил бепристрастен, ако не може да се дистанцира от съдържанието на мисловния процес, по такъв начин че да може условно да приеме дори и най-ужасната мисъл за истина?
Всъщност това с бързото каране е много добра аналогия за мисленето изобщо. Как мислиш, кой е по-добър в шофирането? Този който го е страх от високите скорости, или този който е овладял страха си и го пренася в изостряне на сетивата и бързи рефлекси?
Някой би казал, че тоя който не се страхува, има по-голям шанс да се блъсне. Същото е и с мисленето. Не случайно хората с висока интелигентност по-често страдат от шизофрения и налудности. Параноята е разум на високи обороти, мислене излязло извън контрол.