"От своя страна атеистите се присмиват на Христовите думи, защото потъвайки в удовлетвореността на тялото, те съвсем са забравили за глада на духа. Изпаднали са в някаква почти животинска природна непосредственост, която борави с първичните инстинкти – „нахрани се”, „размножавай се”, „самоотбранявай се”, но за зла участ човекът не може да е просто животно – той или става бог, или демон.

Думите „познай себе си” за такъв род хора са празна приказка. Ерих Фром зададе един прекрасен въпрос към новото време: „да имаш, или да бъдеш?”

Ти, който си във външната тъма на притежанията си, не просто не си при себе си, защото „себе” нямаш, ти и вън от себе си не си, не си при другите, не си при света, защото за да си при другото на себе си, трябва да имаш „себе”, а ти си се подменил с и́мането си, което няма как да е твое, защото ти съвсем не си, но и не можеш да си при другите, защото не можеш да споделиш. Наистина „външна тъмнина”, мрак. Как такива люде да тръгнат след Христа, Който казва: „за да придобиеш душата си, трябва да я погубиш”? Та те не осъзнават какво трябва да оставят, да погубят, нито осъзнават, че нещо трябва да придобият. Мъртви, наистина мъртви. Мъртви за другите и мъртви за себе си."