Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Това състояние, което описваш в този свят е невъзможно, за да постигнеш това състояние ти трябва да отречеш, че животът и смъртта в този свят съществуват и да живееш, в статично състояние на безвремие, или като саксия и кон с капаци, а това не е истина. Това състояние, което описваш е възможно може би чак след смъртта.
Разбирам че е трудно да се разберат идеите, които предавам, най-вече защото представени като идеи, те са една материализация на нещо нематериално, и това е само бегла метафора. В основата обаче стои идеята, която помежу впрочем я има и във вашата книга, че между човека, вселената и всичко в нея има едно подобие и съответствие. С това и човешкия вътрешен свят се явява една подобна на вселената система, с безкраен характер и потенциал за експанзия. Сега спомни си какво казах за тишината, вечността, небитието и другите. Цялото съдържание на човешкото съзнание се излива и разпространява тъкмо в една подобна на вечността и небитието среда, като може би тишината най-близко се доближава до подходяща метафора за тази среда. Сега, можеш ли да чуеш нещо, ако постоянно говориш? Не, нали? По същия начин, когато човек не може да постигне вътрешна тишина, той изживява себе си като вътрешния си глас, но не може да го чуе като външен слушател. Самоосъзнанието се проявява именно в тази вътрешна тишина, и отново, това не са революционни идеи, а хилядолетни. Има ги и в християнството, и в исляма, и в източните религии най-вече.
Цитирай Първоначално написано от defender Виж мнението
Дори електроните се движат от плюс към минус и така протича енергия, такива са природните закони в този свят, а ти отричаш минуса и плюса и така според мен си изпаднал в някакво фантазно състояние на духовно гниене, което наричаш освобождение.
Не отричам нито плюса, нито минуса. Казвам че играта и музиката на съществуването неминуемо минава през плюса към минуса, през високите към ниските тонове и поради това всяка истина е парадоксална и иррационална. Вселената, човека, битието като цяло е една игра на плюс и минус, на ИН и ЯН, на вътрешно и външно. Както и да, не съм тук да проповядвам висши истини - които може сам ще види играта и ще чуе музиката в света и в себе си. Но докато е просто участник, докато е плюс или минус, за него тя винаги ще си остане мистерия.