- Форум
- По малко от всичко
- Философия и Религия
- Православие
На християнството не му е пречило в продължение на 3 века неговите последователи да бъдат преследвани и хвърляни на лъвовете точно заради "тогавашните власти и разбирания за живота и обществото", от което следва, че нищо не му е пречило да добави в иделогията си заклемяване на робството. И както в Стария, така и в Новия завет има много места, в които робството не само, че не е заклеймявано, но дори е било поощрявано като необходимо. Да кажеш, че "нещата не са толкова прости" и "християнството действа деликатно" са единствено кухи полит. коректни фрази в извинителен режим.
Това трябва да го обясни някой теолог. Не може да го извадиш точно това така от контекста.
Аха, много логично! И затова робството не трябва да се разпуска, защото изведнъж робите няма да знаят какво да правят с цялата си тази свобода. Логика!
Само дето има не малко места както в Новия, така и в Стария завет, в които се споменава, че функцията на роба може да бъде само, за да служи на господаря си и няма право и да помисля за свободата си, особено ако този негов господар е християнин.
Вече казах по-горе, че като "нова" религия, християнството е било достатъчно преследвано, за да не пречи да сложат някъде из контекста прицнипите и за свобода както на волята на свободните, така и на волята на робите. Но понеже християнството е било направено от богати евреи с "доста силно лоби" в бизнеса с търговията с роби, не само че не е пропуснало, но дори е обосновало на много места в Библията необходимостта от робски труд и хора без права и как това е съвсем нормално в очите на бога.
Няма как да имаш вътрешна свобода без външна! След като контролират тялото ти и се разпореждат с теб като с вещ, тогава за какви глупости говориш? Отново куха полит коректна фразеология изтъквайки истинската свобода едва ли не като формалност. Значи животът чисто физически няма никакво значение? И това, което твърдиш за Маркс са глупости. Точно за комунизма свободата не е някаква "формалност". Не знам дори защо го пишеш това ни в клин, ни в ръкав. Още повече и, че съм се "възхищавал на много неща". Уважававам комунизма като философско учение, но никъде не съм казал, че му се възхищавам. Още малко ще кажеш, че и преливам от желание за нов 9.IX.
Няма как човек да се спаси като роб, защото робът няма права. Той е вещ. Считан е за неодушевен (не като предмет, а като душа) и няма права да бъде кръщаван (едно от условията на християнството да си годен за рая). Кръщавайки някого, това означава, че му даваш право да бъде свободен човек. Питай някой професор по история дали са покръстили чернокожите когато белите са започнали да покоряват/колонизират техния континент и да ги оковават във вериги изнасяйки ги за Америка и Европа, където да ги продават на благородниците. И това се случва от както християнството светува. Много благородни са били християните и християнското им възпитание и учения за братство и обич към "ближния", няма що.
В началото християнството е организирало точно кръвопролитни революции в сърцето на Римската империя. Заради това е било преследвано. Точно Римската империя е била достатъчно космополитна, със стотици, ако не и хиляди богове, които са се смесили в неговата религия с времето докато под нейната шапка са се подслонили най-различни народи. Замисли се какво е пречило толкова и на една еврейска секта да си стои мирно и кротко в рамките на империята вярвайки си в своя бог.
Били са преследвани и хвърляни на лъвове, защото не са искали да се покланят на езическите богове на властта, а не защото са сеели размирици в обществото или опити за кървави революции за да свалят езическата власт и подобни.
Заклеймявани са от властта включително и заради това, че са проповядвали, че дори и на роба е трябвало да се гледа, като на Божие създание и заради това да се уважава. Тоест, че човек има достойнство, дори и да е в положение на роб.
Изкупени сме от самия Бог, затова не трябва да се принизяваме да ставаме роби на човеци. Какво толко за чудене има.
Има вътрешна свобода, която идва чрез вяра в Бога, без вяра, по дефолт душата на човека е придатък на тялото и неговите страсти, чувства и емоции.
Ако робът иска да се кръсти, но е сериозно възпрепятстван от господаря си да го направи, то това е вид мъченичество, което при смъртта му се вменява за кръщение. Така че стига да иска да е християнин има начин, не е обречен.
Това също един пример как човек запазва вътрешната си свобода, въпреки, че външно е възпрепятстван да се кръсти и така спасените му не е предопределено от външните обстоятелства.
Последно редактирано от defender : 05-14-2020 на 19:20