Очакване (oтъ йеродяконъ Серафимъ)

О, Господи, тѫжовенъ азъ седя
край пѫтя, дѣто често Ти минавашъ
и като слѣпий Вартимей слухтя,
дали ще кажатъ, че се Ти задавашъ.

Но весть не носи тихиятъ ветрецъ.
А азъ отъ страшенъ се недѫгъ оплаквамъ
и като йерихонскиятъ слѣпецъ
отъ Тебе чудо, Господи, очаквамъ.

Надъ оня старъ слѣпецъ се Ти смили
и, въвъ угасналитѣ му взори вгледанъ,
"Що искашъ да ти сторя" промълви,
и рече той: "О... искамъ да прогледамъ!"

Въ менъ друго се нещастие гнѣзди.
Не съмъ азъ слѣпъ. Добре очитѣ виждатъ.
Но, вмѣсто въ Тебъ да гледатъ, тѣ... уви!-
въ съблазни влизатъ все или завиждатъ.

Затуй, когато минешъ покрай менъ
и тихо ме попиташъ що копнѣя,
ще кажа, въвъ нозѣтѣ Ти строполенъ:
"Азъ искам, Господи, да ослѣпѣя!"