Очакване (отъ йеродяконъ Серафимъ)

О, Господи, тѫжовенъ азъ седя
край пѫтя, дѣто често ти минавашъ
и като слѣпий Вартимей слухтя,
дали ще кажатъ, че се Ти задавашъ.

Но весть не носи тихиятъ вѣтрецъ,
а азъ отъ страшенъ се недѫгъ оплаквамъ
и като йерихонскиятъ слѣпецъ
от Тебе чудо, Господи, очаквамъ.

Надъ оня старъ слѣпецъ се Ти смили
и въвъ угасналитѣ му взори вгледанъ,
"Що искашъ да ти сторя?" промълви,
и рече той: "О... искамъ да прогледамъ!"

Въ менъ се друго нещастие гнѣзди.
Не съмъ азъ слѣпъ. Добре, очитѣ виждатъ.
Но, вместо въ Тебе да гледатъ, тѣ... уви!-
въ съблазни вплитатъ се или завиждатъ.

Затуй, когато минешъ покрай менъ
и тихо ме попиташъ, що копнѣя,
ще кажа, въвъ нозѣтѣ Ти строполенъ:
"Азъ искамъ, Господи, да ослѣпѣя!"