Смирение ("отъ архим. Серафимъ Алексиев")

Смирихъ се, Боже, та въ душата ми бедна
да се издигнешъ по- високо ти!
Облѣкохъ вретище, за да прогледна
въ невижданитѣ Твои красоти.

На пость и въздържание привикнахъ,
та все да търся Твоята храна.
Обидитѣ за Тебе азъ обикнахъ,
за да цари въ сърдце ми тишина.

Азъ беденъ съмъ и нищо не съзирамъ,
съ което да се хваля могълъ бихъ.
Откакто почнахъ самъ да се прѣзирамъ,
азъ Твойта слава въ себе си открихъ.