"Мнозина ще прекарат живота си в борба за политическо или социално освобождение срещу тази или онази идея за тирания, само за да стигнат до края си и да разберат, че това също е било празна мечта, че в крайна сметка свободата също е мимолетна. Кога е имало момент без война и болка на тази планета? Още в историята и дори в аспекти от праисторията хората са били във война със себе си и околната среда. Ние не сме щастлив вид.
И аз вярвах във всички тези несбъднати мечти, но осъзнах, че с всяко ново поколение битката ще трябва да се води отново, безкрайна битка срещу глупостта на нашето летаргично и безсмислено съществуване. В крайна сметка човек търси утеха там, където може, там където другите немогат да го последват в това тайно изгнание. Когато Шопенхауер видя света, контролиран от някаква тъмна и злонамерена сила, той я нарече „Воля за живот“ и мислише, че е открил някакъв таен ключ, който ще отключи истината, но всичко, което откри, беше нова митология, която да замени старата история, разказана много пъти преди.
Емил Чоран веднъж зададе прост въпрос:
„Не разбирам защо трябва да правим неща в този свят, защо трябва да имаме приятели и стремежи, надежди и мечти. Не би ли било по-добре да се оттеглите в някое далечно кътче на света, където всичките му шумове и усложнения вече няма да се чуват? Тогава бихме могли да се отречем от културата и амбициите, бихме загубили всичко и не бихме спечелили нищо, защото какво може да се спечели от този свят?“ (На височините на отчаянието)
Единственият ми отговор е, че няма какво да спечеля от този свят. Нищо."

ПП: Извода е вярвайте в Бога и в този суетен свят не си губете времето с глупости, с глупави суетни идеологии и философии. По прост живот от това не можете да водите, всичко друго са ненужни усложнения, водещи от пусто в празно или от трън та на глог. Или както е казал Еклесиаст, че няма нищо ново под слънцето, всичко е суета и гонене на вятъра.