Православие

[DoctorSatan-666]

Докторе, помня, че веднъж говореше нещо за вътрешния диалог. В крайна смета вътрешния диалог нещо вредно ли е или полезно? Може ли да се контролира или пък да се заглуши?

Може да се наблюдава отстрани, с това се изчерпва възможността за интеракция с него. Всъщност вътрешния диалог не е нищо повече от фрагментите на егото, борещи се за надвластие помежду си, борещи се за вниманието, за това да влезат в полето на съзнанието и оттам като потенциалности да се реализат в действителността. Като смущения в едно радио, когато на една честота се чуват две излъчвания. Доколко това е полезно или вредно е безпредметен въпрос - полезно за кого и какво? Полезно е за конкретните пропагандатори, тези честоти, които се опитват да навлезат в съзнанието, но тъй като всичките се преплитат и често си противоречат, то вътрешния диалог е само един медиатор между тях и нищо повече. Волята настоява и действа, планува и се бори - съзнанието само наблюдава и слуша. Но тъй като съзнанието на несъзнателния човек е обладано от волята на едно или друго нещо в него, то в това съзнание никога няма тишина, а само безкрайната шумотевица на фрагментираното му его (тъкмо в което се състои несъзнателността му).

[defender]

Волята настоява и действа, планува и се бори - съзнанието само наблюдава и слуша. Но тъй като съзнанието на несъзнателния човек е обладано от волята на едно или друго нещо в него, то в това съзнание никога няма тишина, а само безкрайната шумотевица на фрагментираното му его (тъкмо в което се състои несъзнателността му).

Тоест, искаш да кажеш, че вътрешния диалог, това не е мой диалог, това не са мои думи, а това са думи на нещо, което ме е обладало? И чрез вътрешния диалог, това нещо ми казва какво да мисля и какво да правя, докато аз в същото време се заблуждавам, че това са мой думи? - Ако това е така, то как мога да разпозная, коя мисъл е наистина моя мисъл, и коя мисъл не е моя мисъл - например разсъждавам за войната в Украйна, как да разбера в тези разсъждения коя мисъл е моя мисъл, и коя е чужда и ми е внедрена от медиите примерно?
Или пък гледаш си телевизия, някакви знаменца на дъгата в някой сапунен сериал или по новините и нещо от това ти остава в главата и изведнъж след 2-3 часа, както си лежиш, ти идва някаква мисъл, че си гей, ама ти знаеш, че не си гей и сега се чудиш тая мисъл, моя мисъл ли е или е внедрена мисъл?

[DoctorSatan-666]

Тоест, искаш да кажеш, че вътрешния диалог, това не е мой диалог, това не са мои думи, а това са думи на нещо, което ме е обладало?

Твой думи са, но точно толкова колкото и изнервенността или удоволствието са твои усещания - тоест Аз е само техен проводник, а не техен притежател. Напротив, те притежават Аз-а. Но за поддържане на общата илюзия, те винаги трябва да се промъкват тихомълком. Защото когато си изнервен, ти не виждаш самата изнервеност като причина за състоянието си, а винаги е вмъкнато в контекста на “АЗ съм изнервен“. Точно тук идва момента на слагането на каруцата пред коня.

Тук си говорим не толкова за идеи и концепции, колкото до твоето отношение и позиция спрямо тях. А що се отнася до самите идеи, да ти също си просто техен проводник, особенно ако си говорим за религиозни, политически и т.н. идеи - тоест идеи където има някаква кауза, някакво намерение и интенционалност, посока на действие и цел. Иначе сухата информация, там тя си се разпространява самоволно и самоцелно, защото не е облагодетелстваща ничии интерес (не само интереса на външни лица и субекти, но и на вътрешно-човешките елементи, на тези части в човека, които биха се възползвали от дадена информация). А за мисълта че си гей ("примерно" ), няма голямо значение дали е твоя или внедрена, щото важното е че вече си я помислил. Обикновенно за това дали си “обладан“ от една идея, може да се съди за това колко остра е реакцията ти, когато тази идея бъде оспорена или потвърждавана. Както гласи фразата “ Може да убиеш човека, но не и идеята“. Това е тъкмо защото идеята е надсъзнателен организъм. И макар идеята да се поддържа и да живее в умовете на хората, тя все пак има съвсем различен характер, има си свой път и живее по свои закони, които все още са мистерия.

[defender]

А за мисълта че си гей ("примерно" ), няма голямо значение дали е твоя или внедрена, щото важното е че вече си я помислил. Обикновенно за това дали си “обладан“ от една идея, може да се съди за това колко остра е реакцията ти, когато тази идея бъде оспорена или потвърждавана. Както гласи фразата “ Може да убиеш човека, но не и идеята“. Това е тъкмо защото идеята е надсъзнателен организъм. И макар идеята да се поддържа и да живее в умовете на хората, тя все пак има съвсем различен характер, има си свой път и живее по свои закони, които все още са мистерия.

Подсъзнанието няма критерии за истина или лъжа, то приема всичко за чиста монета. Съзнанието е филтърът на мислите ти. Затова не можеш да ограничиш потока на идващите мисли, но пък можеш да ги филтрираш. Затова, когато примерно гледаш телевизия и нещо се внедри в подсъзнанието, то го запаметява и после оттам може да ти изскочи мисълта, че си гей (и ти не можеш да контролираш този процес, дали мисълта ще ти изскочи или не), но съзнанието трябва да филтрират дали тази мисъл е истина. При повечето хора съзнанието е инерционно и затова те приемат всичко, което им минава през акъла, като истина и оттам или стават гейове или пък стават гейове в отрицание.

Да те питам, защо Фройд казва: “Азът не е господар в собствения си дом”.
Това не означава ли, че по дефолт човекът е едно обладано същество, което по дефолт не живее своя живот. Може би затова в Библията се казва, че само чистите по сърце ще видят Бога т.е. тези, които са се освободили от тази обладаност. Например човек не е ли обладан от това, в което търси удоволствие (например парите или жените), това нещо не започва ли да определя начина му на мислене и логика, демек обладава го?