ДЪЩЕРЯ И ПОРАСНА НЕОЧАКВАНО

Разказ на един човек, споделил неволите си.

Казвам се Илиян. На 24 години съм, от София. Имам връзка от осем години със момиче.. което вече е жена на 33 години. Когато тръгнахме, тя беше на 25, а аз на 16. Това беше доста отдавна, запознахме се във BILLA. Но не като клиенти - работехме там. Тогава едно лято BILLA бяха направили стажантски програми за няколко месеца, в които можеха да работят и деца от 15 до 18 години. Бях отишъл да си направя някой лев за през ваканцията, нашите ме бяха пуснали. Така или иначе BILLA-та ми беше почти срещу блока в Младост 1. С нея се запознахме докато зареждахме стоката, която току що беше дошла. Моята работа беше просто да им помагам.. с хамалогията. На нея помагах най-много, харесваше ми много. Нейното име е Елена. Тогава тя съвсем не изглеждаше на 25. Изглеждаше си направо почти на моята възраст, или поне като на 17-18. А и днес все още си е изключително младолика. По-късно разбрах обаче, че тя си има детенце.. Когато разбрах, че е родила едва на 17, ми стана малко странно от това, че е родила толкова рано... но принципно това на мен хич не ми пукаше де, аз бях супер млад, едва на 16, единствените ми планове бяха да я прасна 2-3 пъти докато работим там заедно. Момиченцето и беше на 8 тогава. Но както казах - на мен не ми дремеше от това, че си има дете. А бащата на Теди (детето и) ги бе оставил и двете. Дори не беше и в България тогава. И до ден днешен не се знае къде е, знае се само, че не е в България. По думите на Елена, той е бил тотален буклук - били са просто гаджета тогава, той я е биел на няколко пъти, изневерявал и е с нейни приятелки.. ходили са само година и половина и тя е избягала с детето при родителите си накрая. Тъжна история. Винаги когато се сеща за това, в нея се смесват две чувства - и гняв и тъга. Както и да е.. От тогава мина доста време, това са минали неща. Важен е резултата днес обаче - с Елена от една шега и един майтап тръгнахме. В началото, едно време, си мислех наистина, че ще я прасна 2-3 пъти и няма да я видя повече... Но нещата така протекоха, че си останахме заедно до ден днешен с нея, че даже от 3 години живеем заедно - в тях. Днес след 8 години нямаме все още нито брак нито деца, но честно казано аз и не искам да имаме. Чувствам се още млад, все пак съм все още само на 24. От нейна страна обаче не е така.. Тя е вече на 33 и въпреки, че все още изглежда супер млада и красива, си крои планове за бъдещето ни и постоянно намеква неща за сватби и деца.. Аз все отбягвам тази тема, затова и понякога стигаме до спорове и тя се сърди в продължение на дни.. Но това е друга тема. Приятелите ми и родителите ми постоянно ми повтарят едно и също - "Тя е голяма, жена над 30 години и е с дете.. Тя няма да остави детето си без баща, ще гледа да те лъже до последно за да се ожениш за нея, дрън дрън..." Писнало ми е да ми надуват постоянно с това главата.. Знам, че са прави, но аз си знам най-добре в крайна сметка до кога и до къде. Въпроса е, че на този етап на мен все още си ми е добре с нея. Разбираме се, тя е красива, държи на мен, секса е ОК.. Няма какво повече да искам от една жена, поне за сега. За всичките години, през които сме заедно нещата ни винаги вървяха гладко, в права непречупена линия.. Хахо хихи, кафенца, моренца, нагоре надолу, купончета нови години рожденни дни едно друго.. секс във всеки удобен момент, тук там някой скандал, но нищо фатално.. И така все едно и също, нищо по-специално.. Но това траеше до скоро.. Един много значителен фактор започна да променя наложената хегемония във връзката ни. Фактор, който се очакваше да разбие на пух и прах всичко, цялата ни връзка, да вдигне апокалиптични скандали, да срине всичко и да го превърне в пепел.. Фактор, който се оказа тотално фатален и за двама ни - и за мен, и за Елена. Ето как започна всичко...

Началото на краят започна да се заражда още на 15-тия рожден ден на Теди. Беше неделя вечер, тя си беше събрала приятелките вкъщи. Бях им купил лично две шишета уиски Блек Рам, хей така да се поомажат малко, да видят какво е купон.. Докато децата си купонясваха в хола, аз, Елена и една нейна приятелка с нейния приятел бяхме седнали в кухнята, да си пием и ние. И понеже и на нас си ни беше добре, двата купона продължиха до доста късно... Ние бяхме пуснали музика в кухнята, а и в хола дънеха яко те с DVD уретбата.. И така, докато по едно време трудно успяхме да чуем, че се чука на вратата. Децата нямаше и как да чуят, понеже хола беше по-далеч. Станах аз да видя кой е.. но си знаех кой и за какво чука. Обикновено домоуправителя - белоглав голям дядо бивш комунист винаги го правеше тоя номер като чуе музика във входа звучаща след 22:00. И познах. Отворих му.. Той се смръщи такъв, тръгна да ръкомаха и да се пеняви.. Не го и изслушах тогава, директно му казах - "Сега, сега спираме.. Децата правят рожден ден, не сме ние.. Айде сега спираме.." Помахах му за лека нощ и затворих вратата. Погледнах си часовника на телефона и видях, че дядото доста ни бе почакал.. Часа бе 02:14 през нощта. Въпреки, че бях под леко влияние на алкохола, бях с всичкия си тогава и директно се насочих към хола, за да им кажа, че купона спира резко от сега. Не исках оня комунист да ми вика полиция... И тогава точно се случи онзи, първия момент, от онова, което идеше да се случва занапред.. Както дънеше музиката от хола, тръгнах да отварям вратата за да вляза.. Но още открехвайки леко вратата, погледа ми директно се фрасна в Теди.. Стъписан, дори не успях и да доотворя вратата.. Бях я открехнал едва 20-на сантиметра, и гледах през тях.. Тя беше с гръб към мен, не ме и виждаше.. Беше пияна.. И беше се качила на фотьойла, да играе.. Беше във вихъра си.. Още помня онази песен на Анелия, която гърмеше тогава - "Две тела".. Стара песен, но някак еротична.. Теди използваше това, и се кълчеше.. Кълчеше се до неузнаваемост на онзи фотьойл.. И го правеше по-добре от танцьорките по клубовете.. Не знам.. Не знам, може би.. Под влиянието на алкохола го почувствах така.. Чак така! Но.. Тогава в мен нещо каза "бзззт, щрак!". Това може би е един от онези моменти, в които виждаш едно дете да прави вече неща, които са типични за по-възрастните, онзи момент в който едновременно осъзнаваш, че то, детето вече има способността да не е вече дете. Стоях тогава известно време.. Гледах я.. И се чудех "как.. как така?! как така тя го прави.. така?!" Усетих се обаче и.. Отворих вратата, отидох, намалих и спрях музиката... Стана им криво и то доста, бяха си пийнали доста добре.. Именно в такъв момент им идеше да ми се нахвърлят и да ми прегризат артерията.. Но така или иначе купона тогава приключи така. В мен обаче тепърва бе посято малко зрънце.. Малко и почти невидимо дори за мен, което щеше тепърва да расте, докато излезе от мен самият!



СЛЕДВА ЧАСТ 2 >>>