- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
Нещата се успокоиха леко в служебен план.
В личен - не съм тренирала цяла седмица и само ям, но мама се прибра и продължавам по старому :Д
И, дано днес се видим у тях или у нас, че ми писна да се натискаме като пубертети по публични места и да ни зяпат хора + не знам какво да очаквам, имам чувството, че или много ще ми хареса, или нещо ме лъже и затова се размотава (ме).
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
днеска съм на мечтателска вълна.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Определено тва ш е дъъъулга, кофти седмица, изпълнена с анатомия и сестрински грижи. Ама ш издържа някак. А гадната гадина да си наляга парцалите и да ходи на доктор, че само бой му се пише. Минаваха ми глупости през акъла ама свършиха да минават. Сбърквам се вече, определено, сънувам глупости и вярвам в глупости. Да ебя филмите, мразя!!!
колкото ме болеше главата,като влязох тука още повече ме заболя....вече за нищо не става този форм
И мен ме боли глава. Вече пих хапче. Само едно излизане и не мога да спра да се усмихвам. Колко често се случват такива неща? Не се. Ех ))
Да разбереш такова нещо е толкова грозно и долно.
До тука бях - повече на никой доверие.. на никой.
Само подли хора има да еба и света, в който живеем...
*сън*
жива съм, 4в1то не можа да ме умори. утре Берти има рожден ден и няма да учим, козметичката и тя почива, сигурно пак в негова чест, та се очертава поредния ден, в който ще ходя с обрасли вежди. принципно не обичам да давам пари на хора, за да ми причиняват болка, обаче този път се налага да тестваме мъчителката. снощи изкарах доста приятна вечер с готина компания в заведението с най-готин музикален плейлист и най-вкусна храна в целия град. когато се прибрах успях да се скарам с домашните за лека нощ за поредната простотия, отдавна не ни се беше случвало.
Последно редактирано от Fisherman : 02-09-2016 на 19:02
<a><img></a>
това са пълни глупости
ако си слабохарактерна и комплексирана и се влияеш от чуждото мнение и ти не се различаваш от тия които описваш
приятелите се режат от раз
теб ако те е страх да останеш сама тогава бъди лицемерен хамелеон и се вписвай в "компанията си" иначе зад гърба им ги плюй и тайничко се надявай че ще намериш нови
нали така
Защо има отчелници според вас? Избягали от цивилизацията?
Защото ги е гнус,като мен и дядо Добри.Доколкото знам дядо Добри не желае повече да дава интервюта,не желае контакт с цивилизацията,желае да си доживее в условията отпреди 100 години,както е свикнал.В къща от кал на желязно легло с пружини.
Ако можех бих го направил и аз,само че имам семейство,за което трябва да се грижа.
<a><img></a>
Случи ми се, не един път. Отдавна се издържам сама, помагам си сама и не разчитам на никой, освен ако наистина не ми се наложи. Иска ми се просто хората да не са толкова зли и лицемерни един към друг.
--
Днес направих две много важни решения. На 09,02,2016г. запалих последната си цигара(надявам се завинаги). И реших да не пия повече от 1 бира/50мл. твърдо/коктейл, освен ако няма повод и тогава пак да не прекалявам. Покрай работата станах нервна, пушех много пиех.. а не е красиво, ядях малко.. Сега трябва да кача 10кг, за да съм в нормата ПОНЕ. Здравословно разделно хранене, задължително по 5 пъти на ден - 3 основния хранения + 2 междинни закуски (ядки, кисело мляко и т.н.). Домашни упражнения, а ако имам повече време поне половин-един час на фитнес. Като стане топло ще се бяга на кея, но има време.
Отивам да ям, щото съм гладна. И сладко ми се яде.
*сън*
и да даваш, не само да искаш да получаваш..
едни от най-добрите хора, които познавам, са с много тежки истории.
като че ли трудностите те правят по-добър, по-състрадателен и по-мек към другите.
въпреки че има и изключения: хора, на които им закоравява неимоверно много сърцето.
животът не е особено справедлив и според мен всеки трябва да свикне с тази мисъл.
наскоро си го мислих това по повод страницата humans of new york, често там има истории, в които няма никаква "логика". много страдание на едно място, още от самото детство, и накрая болест (психическа) и смърт (душевна и морална). и в това няма логика. къде е тя, къде е бог?
ох, още доста мога да изпиша, ама айде да не сдухвам вас, пък и себе си.
днес съм особено продуктивна, изчистих целия си апартамент, пуснах перални, всичко, което трябваше да се свърши го свърших, абеее, просто е бижу, навсякъде свети от чистота.
съвсем сериозно се замислих че от мен би станала страхотна чистачка![]()
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride