- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
Коселчо оцеля. Ъпсурт бяха... майкооо, никога не съм се разбивала така! След два часа сън не знаех къде се намирам, принципно си пия кафето без захар, а на машината натиснах с допълнително, та пих шербет. До обяд вече се бях събудила, доста се изнервихме да чакаме един час пред унито, ама като влязохме се поуспокоихме. Темата беше доста гадна, но най-малко гадна в сравнение с другите. :д Много съм доволна от това, което написах, дано и проверяващите да са доволни.
Слабо психически, леко апатично и малко тъжно.
откакто съм на колони танцувам по-често
ненормална работа ;д
Супер гаф стана и съм мега тъжна. Дано успее да ни прости за обувките, защото ѝ бяха подарък за 8ми март от баба и дядо. Много ми е тъпо, наистина. Не знам как ще успея да се извиня.А който знае как се чисти черна боя от вътрешността на бели маратонки, нека да каже, моля. Драснах едно любовно писмо на масата, но се чудя дали да не я почакам да стане, за да се извиня лично. И другия път като дойде, ще ѝ купим някой букет, за да се извиним заедно. Да бяха някои мои обувки там... Нямаше да ме е яд въобще.
Супер кофти се получи, направо нямам думи.
![]()
Имам... някои неща, които имам да доизбистря със себе си, но като цяло върви много добре. Май се помирих с когото трябваше и стига този човек също да е помирен с мен, няма да стават повече проблеми, надявам се. Ще видим до края какво ще стане. Хах, силна воля, мда. Но не за храната)
https://youtu.be/g3Rf5qDuq7M Тия малките са прекрасни. <3 Бих си взела единия, ако си нямах вече мъж.Да, шегувам се, разбира се.
Остават броени часове, вече не мога да си събера мислите, искам само да минават по-бързо, а като знам как точно тия часове ще се влаааааачат...Нищо де, ще потърпя. Какви ли не глупости ми се въртят в главата в момента...Прекалено ми е емоционално, цяло чудо ще е, ако издържа до края на деня без да ревна /това на видеото от по-горе не се брои!!!/.
едит: Когато ги наречеш малките 3 пъти и осъзнаеш, че са колкото теб в момента...
едит2: Един месец ли мина?!?!? Имам чувството, че е 1 час. ;д
Последно редактирано от Lilanda : 03-21-2016 на 09:34
Изестно количество тъпо и предимно апатично. Нищо ново под Слънцето...
Тези три дни падна яко прекопаване.Има и още. Но пък за сметка на това работа тепърва ще си има.
Младо (това е вече под лек въпрос) фермерче селянче и помощник строителче изпълняващо разни чужди капризи и желания. Явно това ми е отредила съдбата поне на тоя етап от живота ми.
Някога,ако имам възможността вероятно не бих...не пипнал,а помирисал подобни инструменти.Евентуално само на игри и евентуално бих при възможност си снимал разни строежи на инфраструктурни обекти и бих ги качвал в разни форуми за лайкчета или направо в сайт...
А иначе да,тъпо е когато на човек някой му е, хммм....симпатичен, да блокирва алтернативните мостове с него просто поради някакъв вид страх и/или желанието да контролира цялата ситуация около себе си и да я диктува според своите собствени желания...
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Ядосана съм.
Леле, обожавам ги тези инициативи! И не заради факта, че съм си спестила един лев от кафето, а защото те карат да си раздвижиш мозъка и да сътвориш някоя мъдра мисъл, било то в рими или проза. Прочетох доста от листчетата, имаше толкова красиви мисли! А когато сервитьорката прочете моето листче и ми каза колко е хубаво, ме зареди с още повече позитивизъм. На мнение съм, че по-често трябва да се организират такива неща, а не само в деня на поезията. Вярно, нека мислим и от гледната точка на шефа - оборота не е задоволителен, но прекрасен вариант би било след като споделиш нещо на листчето пак да си дадеш и пари за кафето, но да получаваш някакво намаление. Така ти мотивират мозъчната дейност.![]()
Въздържам се да не си създам драми сама, нещо, което много обичам да правя.
Просто искам нещо интересно да ми се случи, но внимавам... За да не стане от играчка плачка.
Саморазрушителна работа..
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Изморена съм, уикенда мина и замина, а беше толкова забързан и изпълнен със задължения, че с радост го отпратих. Следващите 2 месеца трудно ще ги избутам, и най-гадното е, че тази така дългоочаквана "ваканция" ще мине и отмине бързо и след това трябва да се връщам отново към рутината си.
Днес го сметнах, ще имам "живот" като стана на 65+![]()
Малко по-добре от вчера, но още ядосана.
В дни като този искам да си остана вкъщи и да не виждам хора. Само мами. Не е за мен всичко...това. Не е клише, че някои са родени за определено нещо и липсата му ги потиска.
От три дни търся време за това голямо наспиване, чак днес ми се получи! Събудих се в 12:20, а в 1 трябваше да съм на центъра... Екип ракета влезе в действие, само десет минути закъснях, но даже и време за кафе намерих.
Снощи си открих още един роднина, толкова е яко така случайно да се срещаме! Такива запознанства ме правят супер щастлива, но понякога ми става кофти като се замисля, че вече на никого не му пука за кръвните връзки. Някога са се организирали родови срещи, всички са се знаели... От нашия род само една леля на баба ми се грижи за такива неща и само ми минава гадната мисъл през главата, че когато тази жена си отиде, вече няма кой да пази родовите ценности и да поддържа историята на рода ни. Сигурно съм със супер остарялото мислене за тези неща, не знам, но наистина ме наранява този факт, че малко хора днес, конкретно от младите, се интересуват от миналото на предците си.