- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 34
Цитат по памет от пост в друг форум - "В дивите и селски места, наречени чалготеки, е добре от време на време да хвърляш по едно око на приятелите си, за да не се окаже, че някой им разхвърля зъбите извън заведението!". Толкова се смях![]()
![]()
! Сигурно е повече заради цялостното майтапчийско звучене на историйката де.
И си счупих личния рекорд - една определена песен, която съвсем скоро ми попадна, откакто съм я намерила е слушана сигурно вече доста над 200 пъти. И грам не ми е писнала. Страшна...
Днес като цяло е весел ден. А утре пак ще пътувам. Cool^^.
Последно редактирано от paradosou : 12-06-2015 на 19:40
Тия хапове тряа да са много айляк. Все още ник'ва паника. Дано и така да остане. Не мога да се отърва от усещането, че няма да съм подходящо облечена, ама съзнавам и че не е лято и изборът ми малко или много е ограничен от този факт. Дано всичко е чук утре. Любопитна съм, ама много!
ахахах Номи ме уби :дд има ли дредове тоз, от ямайка ли е?
мисля, че макар и случайно попаднах на адски прекрасния и точен човек и ще гледам да не прецакам нещата както винаги :д говорихме си 5 часа по вайбър, дори когато заспивах и просто си мълчахме ми беше приятно, кво се случва с мееен
хубаво ми е
продължавам с харченето на парите, до края на декември сиг ще съм broke
'ма се чувствам секси af
обаче имам много оценявания, което не е ок... :<
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Ааа, супер приятна двойка!![]()
И двамата бяха безспорни симпатяги, имаше странен вид спокойствие покрай тях, обаче от друга страна пък по всичко личеше, че 'лудата надпревара', образно казано, не им е чужда, хаха.
Едит: чакам телефонно обаждане след половин час, малко съм напрегната. Все пак по-скоро си свиркам обаче.
обаче един път като си почнал да живееш някак си смъртта не е опция, поне за мен, даже ме е страх от смъртта
в момента положението е много зле, не знам дали и по-зле може да стане ама като се змисля за смъртта като изход и пребледнявам, но и светлина в тунела не виждам
ти не си казал твоя филм какъв е така че не очаквай и другите да ти го казват
раздвоена съм, главата ми ще експлодира, не знам по коя от двете пътеки да поема, животът е прекалено труден, просто свят ми се завива от тази бъркотия... в единия ми хороскоп пише да запазя спокойствие, в другия да избухна като пренажежена крушка......... това толкова ме обърква, ОФФ.. писна ми.. и после защо съм мразела живота ..
Последно редактирано от hardstaily : 12-09-2015 на 01:40
Най-накрая ще видя за какво бяха толкова приказки два дни. Уещам, че ще е много трудно, старая се да гледам ситуацията от всички възможни ъгли и знам както правата, така и задълженията си. Не искам обаче да съм причина нечия работа да страда, защото още се обучавам, видиш ли. Вземам си куфарчето с увереност и отивам да се надлъгваме!
нзнм
Кръшнах от дск за два дни и се предполага да ми е айляк, ама пак само седя и не правя нищо по цял ден и само си мисля колко бързо ще дойдат матури и простотии, колко ме е страх, че избраната специалност няма да ми допадне и изобщо какво ще стане с живота ми скоро, как нищо няма да стане от мен и така. Винаги ме е било страх от такива решения. Мамка му, на 18 съм, но не се чувствам достатъчно зряла да избирам нещо, от което ще зависи целият ми живот занапред. Ами ако се проваля? Също ми е някакво притеснено за връзката ни... Обажда ми се, всичко е наред, но аз пак не спирам да си мисля "ами ако това е последният ни разговор? ако изведнъж реши да не ме търси повече?" Как искам да бях записала немски, да отида при него след завършването и да не се притеснявам за нищо. И като чета и другите как се чувстват някакво тегаво и ми става още по-скапано и направо обмислям да зарежа форума и повече да не се мяркам тук, щото вече и за развлечение не мога да го използвам...
Снощи беше много хубаво в ректората, прекрасни са ми колегите и преподавателите. Толкова на място се чувствах. Пускаха готина музика, говорихме си не-академични неща, пихме си...
Даже не ми се ходеше към дискотеката и другата година ще пропусна сигурно.
не мога да го разбера тоя студентски град и тва е
<a><img></a>