Сутринта бях като телефонистка... Ей, хора, станах рано, защото обещах, че няма да спя докато на толкова важен за мен човек му предстои такова нещо, моралната подкрепа и надъхващото съобщение са от голяма полза. Даже бях готова да не ида на училище, за да бъда и на мястото, но се разминаха нещата. Не съм се събудила в ранни зори, за да говоря по телефона. Едва завърших 30-минутен разговор и ми се обадиха да ми разправят почти един час рандъм неща, а аз, като примерна приятелка, нямаше как да оставя детето само. А в личен план здравата закъсах, кофтито е, че не аз изядох дървото, а човекът, който се опита да ме покрие. Сега ми е супер гузно и не знам дали има начин да се реванширам.