Ех, Биляна... Защо не пусна и ти нещо, да отключиш темата? =)

Хайде, нещо мъничко от мен като за начало...



Неделя е. Навън мирише на студ. Цяяял ден вали - естествено, че не ми се излизаше. Събудих се към осем, направих си огромна чаша чай и се мушнах обратно в леглото. Мммм, колко е хубаво да си се свил на топличко, завит с пухкаво одеалце и да слушаш как капките трополят по прозорците...
Хубаво, но към обяд ми омръзна да стоя на едно място. Принципно бих излязла на разходка, ала все още не съм си извадила гумените ботуши. Така че какво да правя, какво да правя, реших да сготвя нещо симпатично за вечеря. Кашичка от червена леща с индийско орехче за предястие - нещо топличко в това време винаги е добре дошло. Докато тя къкреше - любимото ястие на половинката ми влезе във фурната. А за десерт... Хммм, да видим, какво ще се намери в хладилника... Грозде, сметана... А нямаше ли някъде и шоколад? Ще го направя на фондю!
Букет жълти цветя във високата ваза, ястията подготвени, свещите - подредени, медовината приготвена на барплота, за всеки случай.

Ключ се превърта, входната врата се отваря.

- Мило, прибрах се! - обичният мъжки глас се дочува.
- В кухнята съм, идвай преди да е изстинало!

***

Дъждовна неделя. Кой е казал, че неделите са почивни дни? Сигурно съм навъртял 150-200 километра само в града днес... Дано поне слънцето е направило нещо за хапване, че съм скапан. Може пък да си поръчаме китайско, тя сигурно пак е чела разни статии цял ден.

- Мило, прибрах се!
- В кухнята съм! - така ли ми се струва, или звучи леко превъзбудено? Е, каквото и да е, очевидно ще се вечеря с домашна храна.

Якето на закачалката, обувките заменени с пантофи. Аромат на... индийско орехче? И канела. Намек за шоколад? Ние ще вечеряме ли, или какво? И светлината... Ах, разкош мой! Навсякъде си сложила от любимите си, големи свещи - обичаш играта на светлини и сенки поне колкото мен. Тя така отива на контраста, създаден между дългата ти, черна коса, нежното, прозрачно дантелено бельо и светлата ти кожа... Според някои кафето, колата или енергийните напитки са най-добрия начин да се освежиш след работа. очевидно не са имали привилегията да видят теб с това бельо и черните токчета на платформи на стола пред тях.

- Хайде, сядай, ще изстине! Виж какво съм ти приготвила, цял следобед си играх!

Ах, да, вярно, храната... Наистина си се постарала, късметлия съм си...

***

Стъпките му в коридора, объркването, заменено от обожание в очите му... Несръчността му по време на вечеря... Мисията изпълнена, мисля си с доволна усмивка. Хайде, чиниите - в мивката, водата трябва да наглася...
Изведнъж усещам дланта ти върху дупето си, как го стискаш леко, после нежно я преместваш на талията ми.
- Те ще почакат сутринта. Сега си моя. - дъхът ти гали ухото ми, от тона на гласа ти цялата се наелектризирам.
Със свободната си ръка ме накланяш напред, чувам приглушения звук от свалянето на ципа, внимателно преместваш прашките ми настрани и ми вкарваш пръстче...
- Ах тиии, малка курвичка, цялата си се подмокрила...
Пръстът е заменен от члена ти, рязко, налагаш лудо темпо за няколко секунди... След което започваш да ме дразниш с главичката, заиграваш се с клитора ми, вкарваш го отново ала бавно, безумно бавно... И също толкова бавно го изваждаш... А през това време ръцете ти танцуват по цялото ми тяло - галят гърба, дърпат косата... Подлудяваща, безвремева симфония. Не усетих кога точно си започнал да галиш ануса ми с пръстче, ала когато го вкара бавничко вътре и започна да го движиш в различен ритъм, удоволствието просто ме помете... Добре че съседите са в чужбина!

(...)