Здравейте, искам съвет. Понякога не мога да издържам родителите си. За тях училището сякаш е центъра на Вселената и ако не отида 1-2 дена ще кажеш, че моментално ще сваля успеха си и ще започна да работя в някоя тоалетна като чистач...имам чувството, че това си мислят, макар че осъзнавам, че преувеличавам. Предварително да кажа,че не съм някаква разлигавена п*тка, която реве като го "заболи стомахчето" и да мрънка за най - малкото. Та днес сутринта ми беше супер зле, едва станах от леглото. Беше ми супер отпаднала и много лошо(почти повърнах). И майка ми естествено ми се развика да съм бил ходил на училище и да съм бил ставал от леглото. Някак си намекна, че се правя за да не ходя на даскало. И да доста дълго време ми викаше и ми мрънкаше....не чак викане, но говорене на висок тон, което е доста неприятно, ако туко що си станал и имаш чувството, че ще припаднеш. След това най - накрая ме остави да си почина и да не отида на училище като по чудо. Имам чувството, че ако някой ме наръга в стомаха, ще ми каже да отида на даскало и евентуално, ако започнат да ми излизат червата да отида при фелшерката или в болницата....шегувам се разбира се. Но не знам защо не ми вярва, разбирам системно да не ходя на училище или нещо такова - напротив, тази година не съм отсъствал повече от 5 дена, когато бях болен октомври-ноември. Или пък училището е по-важно от здравето? Не знам вече какво да правя. В последно време се чувствам още по зле...направо като парцал. И преди малко дойде при мен и ми каза да съм си бил лягал, за да съм си починел, за да може утре да стана рано да отида на училище...направо ми дойде до гуша. Явно ми нямат доверие...а аз по принцип не ги лъжа. Мислех, че са си взели поука...преди две години(месец фверуари 2014) ме болеше много корема. Те разбира се пак не ми вярваха и ми викаха, караха ми се и беше пълен ужас, тъй като това продължи цял месец. Но за това навярно бяха виновни и лекарите, тъй като си мислеха, че е колики и куп други неща, които не са чак толкова проблемни и с не ми обръщаха внимание. А родителите все повече не ми вярваха и насила ме пращаха на училище и ме потискаха. Докато в края на месеца не отидохме в частна клиника, където естествено ти обръщат внимание и ми откриха нещо, заради което ме оперираха...след това забелязах как им беше гузно, защото не ми вярваха, а операцията си беше сериозна. Та знам, че се получи малко дълго, но ще се радвам да ми дадете съвет. Може би изкарах родителите си демони от ада, но всъщност са добри, освен ако не стане въпрос за училище....съжалявам, че стана малко дълго.