Здравейте !! Историята, е че харесвам едно момиче много от много време. Интересното, е че тя не ме познаваше по какъвто и да е било начин. Един ден реших да се престраша, защото не можех повече така и отидох до училището и с букет цветя. Просто я изкарах от час и и го подарих тя не знаеше какво се случва не знаеше кой съм, но се зарадва страшно много запознахме се и си говорихме 5 мин. След което ми обясни, че не може да приеме букета, защото е сложно момчето с което била нямало да се почуства добре и нямало да бъде добра идея изобщо да разбира. Както и да все пак го прие без да настоявам много, каза ми че ще ми пише после. Е да писа ми обясни ми, че няма никакъв начин да приключи това което е започнала с друг човек, благодари ми сигурно милион пъти докато си писахме и ми се извиняваше постоянно. Каза ми че си личи, че съм добро момче и ми каза,че може да разговаряме отново някой ден. Съжеляваше, че не е обърнала внимание на съобщенията ми които съм и изпращал . Имам познати в училището и просто ми казаха, че никога до сега не се я виждали толкова щастлива. Хора кажете ми какво да правя усещам как се измъчвам само ( не спирам да мисля за нея сутрин като се събудя си представям лицето и когато бях пред нея, а минаха само два дни от тогава и нещата с мен стават все и все по- зле помагайте