- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
Утре е моминското парти. Честно казано в началото си мислех, че няма да се справя с цялата организация, но пък се получиха нещата. Започвам даже да си мисля, че съм страхотна кума, хех. Силно се надявам да ѝ хареса изненадата. Опитахме се да бъдем по-креативни и нестандартни. Ех...вълнувам се все едно аз съм булката, хахаха. Абе, готиното е, заредена съм с положителни емоции ((((((((((:
едит: Отново прибързах със съденето по корицата. Вчера беше толкова, ъм..истински, мил, загрижен, симпатично притеснен? Никога не съм предполагала, че точно той ще има такава страна. Радвам се, че се постара да ми я покаже. Тъпо ми е, че не мога да се отпусна и да му отвърна със същата искреност, но старите рани трудно зарастват, особено в моя случай, тъй като съм ги чоплила повече от необходимото.
Последно редактирано от pandabear : 08-04-2016 на 11:06
Когато някой прави мръсно на хората, които са важни за мен, прави мръсно и на мен, а това означава, че ще си получи заслуженото по един или друг начин.
А от негова страна усещам грижа и закрила, които не съм познавала никога преди. Притеснява се за мен, идва да ме вижда във всяка свободна минута... Не знам само дали не е моментна маска, прекалено хубаво е, за да е истина. Чувствам се щастлива и искам да продължи по-дълго този път.
Усещам как в скоро време тоя ще го заритам, бахти тварежния.
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Израел ще вкарва в затвор и деца на 12 години
http://legalworld.bg/54861.izrael-sh...12-godini.html
иначе реват как арабските държави около тях били изостанали и не спазвали елементарни човешки права и свободи
не пука
ако оживея ще бъда щастлив ако пукна ще постигна това което искам
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Абе, тъпо ми стана, не искам някой да е тъжен заради мен. Колкото и да ме оправдава моя, тъпо ми стана. Таях надежда всичко да е минало, но не го виждам само аз. Не само аз си набивам филмите.
От друга страна, кво съм виновна аз за нечий хормонален дисбаланс?! Майната му, и без друго в събота съм си във втория дом... <3 И да - от доста време насам са ми второ семейство и... Ми е адски кеф да се прибираме там.
Не мога да продължавам така...
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
^Радвай се на безгрижния живот, докато можеш.
Нямам търпение да избутам дежуството и да се наспя. А с още по-голямо нетърпение си чакам отпуската.
Welcome to the Jungle...
От отдавна не съм писал в тази тема.
Как се чувствам. Относително добре. Сякаш доста по-добре от периода преди Април месец. С малки аспекти в обратната посока де. Явно никога не може всичко да е идеално и както ти се ще. Но като цяло точно на този етап съм малко по-спокоен от преди. Периода,който наближава своята неяснота,а именно средата на Септември. На моменти сякаш и губя първоначалния стимул и импулс,който го имах в началото,което не е много добре,но сякаш не само при мен е така.
Има и едно леко неудовлетворение при мен,което бях оставил на по заден план в този период,но сякаш отново започва да се засилва. Все повече започвам да се чувствам като в един стар сън,в който имах сейф с пари,които държах в нас.Търсех в него,но не пари,а нещо друго,а парите просто ги отмятах. Накрая намерих някакво печено агне,което ме зардва повече.
Та нещо подобно и сега. Чувствам се доста по-спокоен поне на този етап от факта,че изкарвам пари,колкото и да са малко те,но...почти не тегля. Освен за разни нужни ми дрехи,понякога за черпене и за разни "заеми" аз почти не се възползвам от тях за мен си. А неудовлетворението идва....ами от какво да идва....разбира се от липсата на появата на НЕЯ. Хубава българка,необвързана и неомъжена/неомъжвана и без деца появяваща се някак по някакъв краси начин.
А до изтичането на трите месеца,на които аз се надявам тайничко и не чак толкова тайничко,с риск например тук да ме обявят за хахо изтичат след малко повече от две седмици.Всеки ден се оглеждам хубаво,но сякаш продължавам да не я намирам. А все пак вече е ясно,че втората седмица ще съм на другия карай на България и доколкото се знам едвали ще я намеря точно там...![]()
Последно редактирано от Niakoitam : 08-05-2016 на 18:02
Страхът да не останеш сам те кара да правиш всичко, за да задържиш някой, който всъщност не ти трябва!
Далеч! ;Д
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
чудя се дали съм като жив или като мъртъв
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Заради нек'ви жаби, галаксита и дъгички бях решил да не се разписвам в близко бъдеще в тази тема, ама...
Не е истина какво направих/постигнах преди малко! (: Сега съм изморен, но утре (т.е. след като се наспя) ще драсна няколко десетки реда (подобно на Niakoitam).
И да - минава за малко "откачено", но аз пък съм си странен, положително странен. :Р
Някой отпуска ли каза ???знам за какво говориш, и на мен само това ми е в главата ;дд
Много обичам да съм на работа в събота, просто ми е любимото ^^ че и другата седмица пак... като за последно ще си ме изцедят тия две седмици, майка им долна :д ама Кот такоа чиек. Важното е, че другата седмица по г/д това време, ще съм на единственото място на което искам да бъда ^^ can't wait !
"Аз не предател съм, приятел съм от класа. За моите хора скачам в гроба, ритам, чупя, газя ! Добре гърба си пазя, в крака не лазя и по-добре поярвай - лош късмет е да те мразя !"
Днес ми е много свежо сега съм на плаж от неходене 1 месец (живея на 700м. от плажа) и после ще ходя на работа
Хм, сега като се понаспах изглежда, че голяма част от еуфорията, която ме бе завладяла преди 9-11 часа се е изпарила, заедно с малкото количество алкохол в мен.
А и в момента ми е топло... :/// А толкова добре ми бе, докато се прибирах тази нощ!
Но стига съм загатвал и нека да драсна някакво описание: по един или друг начин, вчера отидох на дискотека (що ли да е нещо значимо - просто аз много рядко го правя). Музиката дъни, хората едва се виждат... Преди нея бях "загрял" с четири бири, половинки. В диското се черпих с едно голямо уиски и още една бира, тоз път мъничка, та така... Общо взето нищо особено.
И тук започва леко "откаченото"...
Към 02:30 ч. си тръгнах с проглушени уши и реших да се поразходя из нощна София преди да си взема такси и да се прибера. Джитках си по центъра, минах покрай паметника на Левски, покрай Невски, покрай Художествената галерия, БНБ, президентство и МС и си вървях по осветена и нощна спокойна София. Времето бе прохладно - около 23 градуса. А аз вървях ли вървях... Стъпка по стъпка, метър след метър приближавах разстоянието до дома (Люлин 6). Минах покрай МС "Сердика", после покрай "Опълченска". А не чувствах умора и желание да се прибирам по-бързо. 5-те бири и уискито горяха и ми даваха енергия. Усещах, че с всяка крачка леката замаяност, която имах в началото на похода лека-полека се стопява. А аз продължавах да вървя, точно като Johnnie Walker (но "иронията" бе, че по-рано не влях в себе си именитата напитка, а неин конкурент - Bushmills, черен). И така, след около 50 минути нощна разходка, към 03:20 ч. вече бях близо до МС "Константин Величков". Но не, като енергичен и упорит млад козел аз имах още сили, още енергия. Имаше все още бензин в резервоара. Продължавах напред, продължавах на Запад. След още крачки "завладях" още територия, достигайки до МС "Вардар".
Тук, вече се притесних дали да продължа. Причината - тунелът към Люлин. Самият той не е място за пешеходци, а преминаването над него - през Западен парк, и то около 03:30 - 04:00 ч. + за първи път в живота, сякаш не е най-правилното нещо.Лека-полека наближих мястото. И тогава ми "присветна" - по това време няма трамваи! (: Тунелът е осветен, от година насам трамвайното трасе е отделено с бетонни заграждения от пътното платно. Идеално! (:
Та, ако някой случайно се е чудил за какво време се извървява тунела с пешеходно темпо, отговорът е - 5 минути и 53 секунди. (((: Мда, реших да го засека с хронометър. Мда, странен съм си - всеки който ме познава лично, знае че имам изследователска жилка. (: И те така - по етапно дойде ред и на МС "Западен парк", след това МС "Люлин". Свих си по осветения "П. Владигеров" и предприех финален курс към дома. (:
Времето бе тихо, спокойно, прохладно. За тези 10 км., в които мисля че си направих добра разходка, се разминах само с един пешеходец... (((: Дали някога ще повторя мащаба на подобна разходка. Не знам. Сигурно. Поне вече знам, че съм способен, по-точно че ми стиска да го направя. Оу, да - и дадох възможност на ушите ми поне от малко да се възстановят, преди да си легна да спя. (:
Край! (:
Последно редактирано от M**** : 08-06-2016 на 11:53
Екстра си бях до преди 1 час(преди да се върна в София).2 дена на гости на колега в Габрово-перфектно ии сега идва ред на морето.
супер стоя си спя си и изведнъж ми звъни телефона и чувам следното
артилерията пътува от Плевен към Добрич имай готовност до 23 00 да се явиш в 45та механизирана бригада
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.