- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
еми мен не ми пука принципно, засега съм имала само 2-ма преподаватели, ама ние сме близо 6 астрономически часа на ден с малки почивки, така че ги опознах горе-долу добре
сегашният ни преподавател го харесвам
предишната госпожа се опитваше да ни демотивира по всякакъв начин, просто защото е свикнала да работи с 15 души примерно и не ѝ се занимава с близо 30
мислех че тя е единичен случай, но от това, което чувам е масово при по-нестандартните филологии, понеже почти всяка година увеличават местата
Последно редактирано от lunacy : 09-27-2016 на 19:08
това ми е в мечта отдавана понеже мисля че съм най-несемейния и непостоянен тип койо познавам
ще са с разлика, смисъл едно след друго, за да оцелея чисто физически и да не наранявам чувствата на майките
така ще съм чист, плюс това аз ще ги убедя в правотата си и всички ще сме добри приятели
естествено ще компенсирам с пари за да са доволни всички и ще си имам вила в близкото тузарско село за да ги събирам всички по празниците
значи аз съм го натамънил и измислил, само парите са проблем
Не, че на запад навсякъде е метено. Там, където е не всеки може да стъпва.
Намерих си "под игото" и я прочетох пак, щото последно още в гимназията. Прекрасна. Имаме мн стойностна литература. Прочетох и една антиутопия "прекрасният нов свят". Толкова много прилики, а книгата е писана преди доста десетилетия. Ако не се вземем в ръце... светът ще се напълни с такива като фикуса.
Последно редактирано от Ivaaaaa : 09-27-2016 на 19:30
Мисля,че все още можеш да си ги вземеш.. Поне на мен ми върнаха таксата,която им бях платила за целия семестър,след като се отписах.. Звънни и попитай![]()
Не вярвах да ми е тъжно чак,за него.. нищо и това ще ми мине..
Липсва ми и това да карам,което не вярвах,че ще е случи..![]()
Боли ме главата кат низнъм ко ама отказвам да спя, искам да си довърша сериала и тогава.
Това дете ме изнервя до краен предел, а още даже не сме заживели заедно... Ебахти песимиста.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
шибан ден,шибани хора..всичко е просто шибано и нещастно прекрасно !!!
Дреме ми на крилата кво мислите за мен !
Аз пък съм много доволна, преподавателите ми са прекрасни. Единствено леко ме изнервя, че все още не ни е излязла програмата, но има признаци, че това би се случило днесутре, така че е ок.
като бях на такава вълна исках да я прочета, но нещо не ми стигна времето и после като я започнах нещо не успях да мина началото. Но щом казваш, сигурно си струва. Чела ли си 1984?
Както каза, си е до настроение, колкото и добра да е книгата, ако не ти се чете нещо такова, няма да ти хареса. Поне при мен е така хд. Като цяло не съм фенка на утопиите, антиутопии, фантастики. Просто не обичам да мисля за бъдеще, последствия, дрън-дрън хд. Ся ми дойде музата. Книгата е хубава, кара те да си представяш;мислиш. 1984 я бях почвала, само щото е доста известна, но не ми се четяха подобни неща тогава и не я и довърших. Следваща ми е в списъка. Мнение?
Фишка, нали това казвам. Едни нямат финансовия, други умствения капацитет.
На мен лично много ми хареса, но аз и си падам по антиутопии. След това прочетох Animal Farm паак на Оруел и е подобна, то като цяло този тип си приличат. Та, прочети я, няма да съжаляваш, щом си в настроение :Д
В такъв случай аз пък ти препоръчвам моята книга. Нямам претенции да разбирам от този жанр, даже май ми е първата, но е ного яка. Още с предговора ме спечели.
надявам се виждам тази жена за последен път
не бях събирал толкова много злоба за толкова кратко време
вероятно съм и докарал уроки даже![]()
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Изморих се да мисля и да ми пука за хора, които не се интересуват от мен и на които им е през оная работа (с извинение) за мен. Това ли са приятелите, които винаги съм обичала и подкрепяла? Това ли са хората, на които помагах, когато имаха нужда от нещо? Сега, на която и врата да почукам, не получавам отговор, "върви си"ми казват. И съм сама, отново измамена, заради доверчивия ми нрав.
А де да беше само това....липсват ми баба и дядо, вече 4 години ги няма, не съм свикнала с липсата им и с това, че си отидоха толкова бързо... Във всеки един миг си спомням за тях и си мисля за тях през цялото време, особено когато вечер остана сама в стаята. Тихичко си плача. Или пък си спомням за хубавите мигове с тях. Всичко помня, все едно спомените съживяват баба и дядо. Баща ми се опитва да направи нещо от вилата им, аз съм против, разрушава кътчето на баба и дядо... Но да, може да разруши къщата, но не и спомените ми! Розите и цветята все още цъфтят, въпреки че никой не ги гледа! Розитв, щом ги помириша, се сещам за баба ми, как ги гледаше като очите си, гласът й кънти в ушите ми радостен, викаше ми "Ина!". Гроздето, черешите,растат си ей така, дават хубави плодове. Спомням си за дядо. Милият, как се грижеше за плодовете и колко много зеленчуци гледаше, как неуморно се трудеше за тях. Колко много неща правеше. Колко добър човек беше. Как се усмихваше.
Липсвате! Обичам ви!
Изпуснах Найденчо на бетона пред входната врата и малко му пукнах екрана... :'( Гаранцията 100% няма да я покрие тази щета. Някоя добра душа би ли ми казала колко ще ми излезе ориентировъчно смяната на стъклото, надявам се, че няма да се налага да се лишавам от бъбрек.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
Чорапите са прекрасно изобретение.