- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
скачам аз в колата паля и тръгвам (за цигари) buyнах си и се отправих на едно кратко нощно каране в града, викам си чай да видя как са градските проститутки, минавам към гарата, 2 миндила седнали и чакат, ц, грозни бяха, карам си виждам още една ..........ма дебелааа дебела (ко си мисли че прави там и аз не знам) и оп паа, обръщам се на дясно и патрулка, добре че бяха на лафче и не можаха да ми реагират. Викам си "ай си бегам вече" газ, карама карам и си минавам по мойта тиха потайна уличка и по едно време чувам яко сирени зад мене, пак ченгета [викам си айдее спряхаме (на половин чаша вино бях/съм)] ма те пък гонели някъв зад мене и него спряха, пак гаааз и в нас
датс ал фолкс
тъпа история ма тва е за тая нощ ;/
Върнах се. Депресивното ми настроение се оправи за сега.Хубаво е да излизаш и да общуваш с хора.
Сервирах на майка ми, че чакам да направят пералното помещение в общака, да започне да ми превежда парите по карта, и изобщо да не се прибирам. Два дни съм си тук и през цялото време трябва да има напрежение и караници за простотии. Аз такива неща няма да търпя.
Когато говоря по телефона непосредствено след ставане от сън не съм адекватна, съгласявам се на услуги за хора, които не са си мръднали пръста за мен и не мога да включа частта от мозъка си, в която се съхранява всичко, което имам да кажа на въпросния човек, за да го поставя на място. После седя и се ядосвам защо не му казах нещата, които трябваше, защо му помогнах и с това рискувам да си прецакам плана в живота... Просто не трябва да общувам с хора до два часа след ставане.
Най-яката част от деня до момента е след обаждане от бившия да ти се падне късметче "Любов" с кафето. Де*ба и шибаният живот.
I'm too weird to live, but much too rare to die.
тази вечер ще си пийна нещо
за момента съм се наситил на слава а егерския ми щуцер ще си помълчи тази година и макар да искам да си почина скоро пак ще слагам сабята
ще отлея малко за тия дето ги няма вече и после ще сам ще си отпия от втората чаша за бойните ми другари които са някъде там в момента
което ми напомня че ще трябва да се появя в клуба на 46ти пехотен за да си отпия кръста за храброст
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
Пихтиесто.
не стига, че вече рядко влизам тук, ами като се опитах да пиша уж от профила си сто пъти ме връща на началната страница и вход иска, пфу
кофти ми е, не съм в хармония със себе си, иначе нещата вървят чудесно и би трябвало да съм хепи, ама нъцки
Друг очаквах да ми прати тази песен. Благодаря. НЯКОЙ ВСЕ ПАК МИ Я ПРАТИ!
*въпреки, че не е яка. Важен е жестът.
Мразя, когато някой ми пусне бръмбара и почвам ся "дали е така; възможно ли е да съм го пропуснала; ами, ако е истина".
Понякога толкова си досаждам. Ма, еби го, бе. Се таа.
Баси,да свикнеш с кола из голямото село,после е много ш*ибано да се возиш с градския...
днеска като излязох на терасата и видях толкова паднали жълти листа осъзнах че е есен, след това зима, а това си е депресиращо
студ и самота
бах мааму
тая година само 1 ново полезно приятелство, трагично, и няколко, да кажем около 10 изпуснати шанса в общия смисъл
имам чувството че всичко се случва през лятото, през зимата не ми се е случвало нищо добро или поне през последните 3 години че да си го спомня
оная от Юин 7 ли?
Точно днес ли трябваше да е тоя глупав маратон?
Последно редактирано от YoungBloodZ : 10-09-2016 на 13:08
а може просто да си държа езика зад зъбите и да не влизам в пререкания с хора, които не заслужават внимание
ех, lunacy, lunacy
Дейба колко много я обичам.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Before sex, you help each other to get naked, after sex you only dress yourself.
Moral of the story: "In life no one helps you, once you're fucked.
Днес бях в хале, където складират купчини със съставки за petfood, и миришеше на хляб ( високи поне 5м кафяви купчини прах, така изглеждаше), и някакви гълъби бяха влезли и умираха от кеф и се заравяха от храна направо.
Сто процента и плъхове има, казаха, че и прилепи имало.
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...
то съставките на тая храна е от плъхове и други остатъци, тия живите поне са били прясна добавка
Липсата на опит в подобни ситуации ме притеснява и не мога да взема решение, а трябваааа. За100 тей прави тя с мен
Девет кули дзидини,
девет враке железни.
Никой немой да отоври
да прерила, ей ей...
Зад високи дзидини
девет темни одаи
едно сърце те люби
заплетено, ей, ей...