ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35

[babity]

Притеснена съм. Надявам се да е за нищо. ОмръзнА ми от здравословни проблеми. То човек да не се почувства ОК значи!

[sl1nceetoo]

Виждам как всичко се проваля, просто съм в някаква дупка и ми е пред очите как се мъча да изляза, но не става. А аз даже не се и мъча... И ппц съм оптимист, ама от известно време съм оставила всичко да си върви ей така, а аз си клатя краката и си визуализирам как се изравнявам със земята. Мн съм тъпа. Сега вместо тези две седмици да се забавлявам и да нямам задължения, аз трябва да се мъча като ненормална.
И плавонете за лятото умират. С нея няма да успеем да сме заедно, а това ще доведе до мн кофти неща.
Може би тва е най- деприращото състояние, в което съм била еевър. Довечера ще се напия и утре ще пратя всичко на майната му.
Даже да не се бях сещала за форума, че и тук убих малко време да чета тъпотии. Край, ставам и изчезвам.

[jghgh]

доста преуморена, недоспала, обаче пък напредвам с оценяванията... може би няма да ми трябва много и ще се "излюпя", стискам си палци за реализиране на някои проекти... и така

[Ivaaaaa]

И аз като джгхгх почти не спах, дори са събудих преди алармата. Ох, още седмица и нещо зор.

Едит: да кажа, че днес видях нещо супер неуместно на обществено място и просто ew.

[M****]

Брех, и днес не мина без порядъчно висене пред лекарския кабинет, ама този път поне не стоях прав. (:

[AnarchyBoy]

200 километра в едната посока, за 5 минутен разговор и да си напиша 3те имена и да се подпиша за да се изпрати до министъра, евала.
Можеха да ми го пратят по еконт. Само ненужно каране..
Още малко остана!

[AnarchyBoy]

[divergent]

Казаха ми да не се возя при шофьори, които карат като луди с висока скорост и ако попадна на такъв, даже насред полето да сме, да сляза от колата. Помислих си, че ако попадна на такъв шофьор, това ще съм самата аз! Иначе взехме разстоянието за 20 минути, понеже шофера караше със 120. Голямо обикаляне беше, много работа свършихме, като се прибрах даже до училище отидох забързо.
Много яко се получи с регистрацията за изпити... Нали не ми пращаха мейла, та звъннах на един номер, обясних ситуацията супер подробно от до, получих отговор "обадете се на 303". Звъня на 303, пак повтарям всичко, за да чуя "звъннете на 304". Проявих изключително търпение и набрах и третия номер и бингоо! Готови сме.

[GuardianAngel]

;[ ;[ ;[ ;[

[zombolovesu]

Прибирах се сега и изключително се радвам - записах се в една организация и имахме проекти и беше много забавно,защото така все пак се запознаваш с нови хора и животът ти малко по-малко се променя, сменяш компания, приятели, навици също. Свикнах да правя 100 неща едновременно- друг е въпросът дали всички са както трябва, но и за това има време. Определено обаче има ограмна разлика от това как се чувствах от преди 2-3 седмици и е видимо и ми е изключително приятно. Ох, има толкова много неща, които искам да напиша, ала ми се спи. Лека вечер на всички

[LoadRunner]

нищо съществено... името на галактиката

кикикики
хахаха

[Fisherman]

Едит: да кажа, че днес видях нещо супер неуместно на обществено място и просто ew.

свирчица,дудуче,кавал, тръба,минет?

[YoungBloodZ]

кикикики
хахаха

сподели?

[tori]

Била съм студена... Да, да! Сигурно! Мозъка му е студен. Ше си нарежа шибаните вени с лъжица!

[divergent]

Еми чувствайте се поздравени.
Мамка му, писна ми да вали.

[Fisherman]

saluted

[LoadRunner]

https://www.youtube.com/watch?v=EC-pv_mjHs8&t=3m10s

[aurissaaaaa]

Иначе взехме разстоянието за 20 минути, понеже шофера караше със 120.

голем смех, нема що

а дано се забиете в някой стълб преди да сте отнесли някоя бабичка или някое малко дете

[Зайче..]

Пак стана никое време, аз не съм си легнала и утре съм на училище - голям купон!
Но от друга страна в последните 2 дни съм в малко по-свежарско настроение и часовете ми минават доста неусетно, което е добре, защото имаме още 2 месеца да учим, а аз трябва да ходя колкото се може по-редовно, защото през годината постоянно ми се налагаше да отсъствам и не искам баш в края на годината да отнеса наказание.
Нямам търпение уникално яките очила, които си поръчах да пристигнат вече (с малко повечко късмет - утре, а с малко по-малко късмет - в четвъртък). Дано наистина да са марка, а не реплика, защото ще се поизтърся малко повечко за тях и силно се надявам да си заслужава. Между другото си ги поръчах от FashionDays - някой, ако знае дали нещата, които продават наистина са марки, да казва!
Мисля тези дни да си купя учебник за шофьорските курсове, защото много се притеснявам от изпита, който ще ми предстои, след като ги завърша. Дано да успея да запомня всичката информация, че хич не е малко, а е доста важна (все пак не искам да съм самоубийца на пътя ). Малко се притеснявам и за новата работа, която ще започна, дано да се справя и да няма проблеми.
Ама като цяло ми е свежичко, така че каквото ще да става. хаха

[poorArya.]

Много безсмислена ми се струваше тази тема преди. На пръв поглед си е безсмислена, но като се замисля да си изразиш състоянието писмено пред непознати, които дори едва ли ще го прочетат ми се струва някак привлекателно- безсмислено.
Мъчно ми е малко, въпреки че от известно време го очаквах и бях подготвена. Мъчно ми е , че може да се пръкне истинска, чиста, силна обич (за неземната страст да не говорим мамка му, че ей тогава вече ще ме връхлетят спомени и ще изпадна в състояние, което за момента изненадващо умело успявам да блокирам..То няма такова нещо все едно ми излизаше душата от тялото, след 7 месеца още не можех да си обясня как/ защо някой може да ми въздейства постоянно/освен ако не се стегна много сериозно/ толкова силно и божествено...Не беше нормално тва нашето и ми е ясно, че ей това вече 1/1000000 да го открия в някой друг)... Та.. обич няма думи, с които да опиша колко силна природна стихия се оказа, а всичко стана толкова случайно. Аз не мислих, че той иска връзка, още повече с мен, та даже го бях определила като неспособен и негоден за сериозна връзка, защото е доста желан и знаех, че преди години е бил женкар- нормално, кой не би се възползвал, но обратно на така утвърденото ми мнение, че женкарите си остават такива до живот- той се беше наситил на секса без по- специални чувства, на безразборния секс... "доста колоритен сексуален живот" имал и му се наситил и един вид бил над тези неща вече, огромен страх ми беше да не му разбера случайно бройката някога- не от ревност, а защото ми е малко грозно поведение дори за мъж да се чукаш като разпран, а ми е ясно, че той това е правил на моите години, не го съдя, но не ми се иска да знам подробности, като например с първата му сериозна приятелка как са обичали да се чукат пред гостите.. Абе доста ненормален е бил преди 10 години, ако го бях срещнала тогава нямаше да го погледна и ( мамка му прати ми смс току що, че никой не го е карал да се чувства толкова идиотски и не го хваща сън 4:48 и мен не ме хваща дагоеба..страх ме е да му отговоря, да не би да се съберем..колкото и силно да го искам не трябва, безсмислено е..ще се сдържа поне за сега мога..излъгах не успях, но няма страшно, няма я опасността за щастие и за жалост) до къде бях.. и бих се отвратила от него. Сега е коренно различен, явно било възможно такова преобразование, спомня си миналото с мисълта "къв прост съм бил, ужас" ;д. Сега той беше разумния, сдържания и улегналия от двамата. Понеже както казах го мислих за вечен женкар първата седмица- две мислих, че просто ей така, губи време с мен или нещо подобно и се държах несериозно към връзката ни дори може би цял месец измина докато разбера, че можем истински да сме заедно, през което време той доста често се ядосваше и ми правеше проблеми, че не се отнасям сериозно, не му обръщам достатъчно внимание/отделям достатъчно време, а аз не го разбирах защо така реагира- нали е женкар, нали има и много приятели, защо държи да се види с мен не съм кой знае какво, а и не съм готова и не искам сериозна връзка пак след 3 годишно разочарование. Спомних си сега колко ми се смя-първо, че като се запознахме и на другия ден като ми писа му бях запомнила грешно име (нормално запознахме се в таква среда, че не му обърнах особено внимание още повече пък по този начин, а и изобщо изобщо не беше мой тип дори по външност, приех го просто като приятел на приятелка), една вечер след като се сети за това с името(много смешна му се струваше тази ситуация, защото целият град го знае, явно е очаквал и аз да знам кой е) ме пита кога сме се запознали и отговора ми го разсмя- каза ми, че сме се познавали от преди това, засичали сме се в една компания на нещо като събирания и то 2-3 пъти, а аз мога да се закълна, че онази вечер го видях за пръв път, дори познат не ми се стори... явно вярно съм голям кон с капаци. Той обаче ме бил запомнил, каза че съм му се сторила много красива и си казал "тука има нещо" :д. Та докато разбера, че можем истински да сме заедно, неусетно се бях влюбила и привързала дори..като гръм от ясно небе ми дойде...Друго нямам желание да разказвам за сега, явно покрай тези случайни спомени ми се разхождаше...и как се топлихме зимата само с телата си под одеяло, той е като печка винаги е топъл ии кожата му на светлината на свещите, понеже със съквартиранта му нямаха пари тогава да си платят тока толкова ми липсва този апартамент, с якето и ръкавиците се стоеше вътре хах мнооого ми липсва наистина това място там са ми най- хубавите спомени с него, преди да започнат глупавите безсмислени проблеми, породени от нищото...И доверие си имахме, и не се ограничавахме никак един друг, проблема беше, че се изразяваме по коренно различен начин и виждаме света различно явно... дали той, дали аз и от двете страни се е получавало да кажа/е нещо с добро напълно добро намерение към другия, с желание за помощ дори понякога, а другият да го приеме като нападка и ставаха някакви луди скандали, с никого не съм се карала така..и то от нищото за нищото, затова и много бързо непосредствено след лютия скандал се озовавахме гушнати и адски щастливи обзети от еуфория толкова хубаво беше в прегръдките му... Та мъчно ми е доста, че съдбата среща такива хора... Защо? Що за садистично копеле е тая съдба, кви са тези експерименти? Мъчно ми еее каква любов може да се роди, такава за която дори не бях мечтала и не очаквах близките 10 години, че ако не и през целия си живот не съм си представяла да съм с някого, който ми действа така, абсолютно всичко бих направила с него... дори на детенце се съгласих в близкото бъдеще, след като завърша, което дори се съмнявах дали искам деца и ако исках мислих да е след поне 5-6 години минимум, а с него бях готова веднага и детенцето и него много щях да си ги обичам и да се грижа за тях.. Кой би предположил, че на този човек вече това му е голямата мечта- да създаде семейство, а аз бях толкова далеч от тази мечта, дори не бях мислила за това, не планирах да е скоро, не бях готова- е на явно вярно като се появи човек, който истински обичаш и ти идва желанието и готовността да си направите малко човече.. Та жалко ми е много че е възможно да се влюбят така двама човека от напълно различни светове, които реално погледнато нямат бъдеще, защото колкото и да се обичат разговарят на различни езици.. Какъв е смисъла и на какво иска да ме научи съдбата, освен от сега да ме обезнадежди така, че може и да се влюбя пак, може пак да има страст и обич и разбирането дето ни липсваше на нас да го има, но знам... наистина на 100% знам, че по този начин никога никой друг не може да ме накара да се чувствам... А аз обожавах, боготворях ли как да го кажа не знам как се чувствам с него, не исках да свършва не искам да свърши... И сега какво от 19 годишна възраст ми показа това чувство и аз сега съм обречена да търся нещо подобно цял живот, защото след като го изпитах надали бих се задоволила с това, което преди смятах за любов и то дори мечтаех за такава любов, а в действителност колко по- силна била... Хич не е за всеки до някъде ми се иска да не го бях срещала, за да се задоволявам с често срещаната любов, но също и не съжалявам за нищо... Едновременно съм тъжна и щастлива, че ми се случи... Спомените и те, хем ме стоплят и ме карат да се усмихна истински, хем след малко същия спомен ме разплаква... Не знам как се чувствам като цяло, освен че се гордея със себе си от това, че не рухнах, не се депресирах, не плаках с часове, е случва се да пророня по няколко сълзи но само за 1-2 минути. Дори успявам пред всички да правя впечатление, че нищо ми няма... Не подозирах, че съм толкова силна. Той допринесе за това донякъде, благодарна съм му за което. Как искам да усетя топлината и аромата на тялото му не е истина... Едно такова усещане отвътре все едно цигара ми се пуши много, ама пуша, пуша цигари- грам не отминава..само като си занимая вниманието изцяло с нещо друго ме оставя намира и това постоянно силно сърцебиене, дето от време на време (като получих смс-а му например) съвсем се усилва и го чувам и усещам в главата си все едно е някаква тонколона, намираща се в мозъка ми е аадски неприятното чувство мразя го и искам да спре поне то...

П.С. Не очаквам някой да го прочете ясно ми е, че няма ;д имах нужда да си видя малко потока на мисли писмено и да ги ориентирам в друга посока вече, че цяла нощ мислих за него и се чудих толкова ли е безнадеждно, като знам колко си струва, ама не мога да си отговоря още...

[M****]

^ Прочетох го. Това, че е дълго - не е проблем. Но е доста объркано и сякаш непоследователно (оттук идва трудното прочитане), но предвид това, че самата ти не знаеш как се чувстваш, то няма как да е по друг начин написано.
Интересното ще бъде след три-четири седмици - дали ще сте се събрали отново или вратата ще си остане затворена. А предполагам, че тогава и ще си по-прецизирала мислите си.

[Ewok]

Значи можело. Беше доста приятно снощи, малко ме боли главата, изсилих се с цяла бутилка вино.

И други позитивности, ха
Може пък и да може

Думидумидумички

[IseeDEADbodies]

Ive never felt better :3

[Naive]

Мъничко ми е тъжно, че най-близките ми приятелки няма да присъстват, но пък предимството е, че едната се връща за постоянно и вече прекрасните ни срещи няма да ни липсват. И животът е прекрасен като цяло.

[Ewok]

не