- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- ДНЕВНИК: Как се чувствате? vol. 35
много ме обиди с тия си думи, не знам как да действам сега.. обичта понякога не е достатъчна.. май
и де'а тоя цикъл, гледам сапунка и рева на любовните драми :дд
Осъзнах някои неща...ще видим докога ще са ми от полза.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
when she was just a giiiirl
she expected the woooorld
but it flew away from her reeeach
so she ran away in her sleeeeep
and dreamed of
para-para-paradise, para-para-paradise, para-para-paradise
every time she closed her eyes
*аз
-birth
-what the fuck is dis
-death
Искам. А ме е страх да посегна. Ето така си пропилявам живота, потенциала, мечтите. Всичко. Знам колко крайно звучи, но в момента /а и от известно време насам/ се чувствам така. Ще дойде уни след месец, ще вляза в обичайния общо взето безмозъчен ритъм, в който ежедневието ми се случва механично. Ще продължа да екстраполирам един глупак. И така.
Мамка му.
тая от къде си помисли че имам желание да се боря за нея
о.0
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
много ми е кофти, очите са ми на палачинки и едвам гледам, явно така ще свърши всичко, колко иронично и жалко
ама квот такова, животът продължава
Да разсърдиш близък като му откажеш или не...
Кхем, гладна съм. И е хубаво да се видиш със старо аверче. :3
Нямам търпение вече, искам нещата да започнат да се случват по начина, по който са ми наредени в главата![]()
аз и предлагам **й ти яйца
май имаме едно и също мнение за нея ;д
Покрай тяхната депресия и мен ме обхваща. Не искам да си ходи, може да е на 5 часа път ама не е като да ида до тях с пижамата. Не искам да пускам още някой да си иде, омръзна ми. Всъщност, те двама се зареждат да си тръгват от мен, единия завинаги. Не се чувствам готова да ги пусна да си ходят, не искам.
Изморена съм, а работата е само наполовина свършена. Поне за сега желаният резултат мисля, че ще го постигна. След малко ако намеря сили мога да ида до магазина и да си купя някои работи, че пода и прозореца стоят много голи така.
Но, като цяло съм много доволна от това, което виждам