Тежко положение

[sadxsoul]

Здравейте. Аз съм момиче на 17 и вкъщи е ужасно. Откакто се помня живея в апартамент с още пет човека - мама, тате, леля, баба и дядо. Положението е зле, никога не съм имала собствена стая или лично пространство... принудена съм да спя на едно легло с майка си, което, ако някой разбере, ще бъде повод за подигравка. Общо взето съм в една стая с майка си и баща си - баща ми спи на едно старо канапе, а аз както казах, на едно легло с майка си. Никога не мога да си поканя гости у нас, нямам личното пространство, от което се нуждая. Нашите много добре знаят, че това не е редно, но пак няма какво да направят по въпроса или поне нямат такова желание. Шанс за друг апартамент няма, не сме богато семейство, а и в този апартамент няма как нещата да се престроят и да се получи нещо. Баба ми и дядо ми постоянно се карат, докато нашите са на работа, само крещят, със стари разбирания са за всичко... хванат ли ме да изляза с някого и започват скандали тип: "ти да не би да си уличница без дом, та да скиташ навън... с най-големите купелдаци излизаш". Ако си хвана приятел, ме обхваща страх. Досега съм имала само едно от моя квартал и картинката беше покъртителна... оглеждах се навсякъде, за да не ме видят някъде с него баба ми или дядо ми. Имах чувството, че ще ме изкарат едва ли не к*рва с извинение. Стоя вкъщи по цял ден, защото явно са ми взели страха, за тях най-важното е училището, като изкарам по-ниска оценка от 6 започвам да се скътавам, дядо ми ми рови из нещата, за да ми гледа бележника... майка ми и баща ми множество пъти са ми казали да не им обръщам внимание, обаче то просто не знам как трябва да се случи. Баба ми и дядо ми са ме отгледали буквално и от малка са ми взели страха... баба ми не е толкова нетолерантна, но дядо ми... просто ми е много тежко и наистина се тормозя за това, много ми влияе, както на мен самата, така и на взаимоотношенията ми с околните. Не съм като нормалните тийнове, които имат собствена стая и лично пространство. Имам чувството, че след година-две ще се озлобя към нашите затова, че дори не се опитват да измислят нещо. Разбирам, че е трудно, но трябва нещо да се измисли, крайно време е. Не мога да продължавам така, чувствам се ужасно депресирана и потисната. Знам, че нашите са добри родители, дават ми, каквото могат, за което съм им адски благодарна, но това трябва да се промени. Някой би ли ми дал съвет?

[Dwyd96]

Общо взето старите хора са си досадни с техните остарели разбирания. Затова правилноса ти казали да не им обръщаш внимание. Кажи на вашите да седнат и да поговорят с тях. Да им обяснят, че сега времената са по-различни от преди и че не можеш да стоиш постоянно вкъщи като затворничка.
Накарай ги, да ти вземат поне едно легло... А относно личното ти пространство не мисля чеимам адекватен съвет

[sadxsoul]

Общо взето старите хора са си досадни с техните остарели разбирания. Затова правилноса ти казали да не им обръщаш внимание. Кажи на вашите да седнат и да поговорят с тях. Да им обяснят, че сега времената са по-различни от преди и че не можеш да стоиш постоянно вкъщи като затворничка.
Накарай ги, да ти вземат поне едно легло... А относно личното ти пространство не мисля чеимам адекватен съвет

Няма място за още едно легло, а за разговорите - на тях никой нищо не може да им каже, изобщо не се интересуват от чуждите думи и мнения. Имам чувството, че ще се усетят чак когато вече напълно изкрейзя. Напоследък наистина се чувствам прекалено потисната относно всичко това...

[anonymous990763]

Баба ти и дядо ти със сигурност са прекарвали повечето от времето си навън, а това да ти се карат всеки път като излезеш е една голяма глупост. Като не можеш да общуваш с тях така както ти се иска, говори с родителите си по-често за тези проблеми.

[anonymous990763]

Няма място за още едно легло, а за разговорите - на тях никой нищо не може да им каже, изобщо не се интересуват от чуждите думи и мнения. Имам чувството, че ще се усетят чак когато вече напълно изкрейзя. Напоследък наистина се чувствам прекалено потисната относно всичко това...

На 17 си. С тези оценки след година ще си някъде надалеч. Дано да се случи преди напълно да "изкрейзиш".
Няма място за още едно легло - леглото не е ли голямо? Не може ли да се вземат две малки и това да се разкара? Няма проблем да са едно до друго и разликата в пространството, което ще бъде заето е минимална.

[Dwyd96]

Ами преместете канапето и на негово място сложете легло...

[sadxsoul]

На 17 си. С тези оценки след година ще си някъде надалеч. Дано да се случи преди напълно да "изкрейзиш".
Няма място за още едно легло - леглото не е ли голямо? Не може ли да се вземат две малки и това да се разкара? Няма проблем да са едно до друго и разликата в пространството, което ще бъде заето е минимална.

Много пъти съм занимавала нашите с преместване на мебели и т.н. Баща ми казва, че нищо не може да се случи, прекалено тясно било, каквото и да се измисли едва ли ще е подходящо... откакто съм на 13 все говорят как ще измислят нещо и ще превърнат кухнята в стая с бокс, обаче ето - само с приказките си остават, сякаш нямат никакво желание, пък и затова трябват и пари. И аз си мисля, че проблема ще бъде решен след като се изнеса... не виждам други алтернативи понякога.

[sadxsoul]

Ами преместете канапето и на негово място сложете легло...

Няма къде, няма място къде да го преместим... мислих да им кажа да го захвърлим нанякъде, и без това е старо и неудобно, но тук идва и следващия проблем - канапето и всички мебели в апартамента са купени от баба ми и дядо ми. Чуят ли, че искаме да купим нещо ново и да изхвърлим нещо старо, вкъщи започва Трета Световна Война. "Вие не сте добре, какво му е на еди какво си... знаете ли колко пари сме дали за това? Апартамента е на наше име, нищо няма да пипате."

[anonymous990763]

Издържала си досега, било ти е трудно, но не би ли могла да издържиш още една година и после да се изнесеш?

[sadxsoul]

Издържала си досега, било ти е трудно, но не би ли могла да издържиш още една година и после да се изнесеш?

И аз се моля да издържа още една година, две, обаче като се замисля понякога се подценявам и не знам дали ще успея да се справям сама с наем, финанси. Няма как да си позволя да се моля на нашите за помощ и пари. Не знам изобщо как всичко трябва да се нареди... да не говорим, че нямам никакво самочувствие заради липсата на приятели. Като гледам другите как си излизат, как си имат вече и що-годе сериозни връзки, понякога си мисля, че имам проблем и нещо не ми е наред, та никой да не иска да ме заговори. Имам две-три приятелки, но едната живее в Бургас и много рядко се виждаме, пишем си, чуваме се от време на време, но това е всичко. Другите две май ми говорят зад гърба, поне така предполагам, щом на мен ми говорят за други хора зад гърба им. Първият ми и единствен досега приятел, когато осъзна, че не съм достатъчна и животът ми е боза с краставички, отиде и ми изневери и после ме заряза, подигравайки ми се. Понякога имам чувството, че нищо не върви и имам само проблеми. Само в училище се справям, но това не ме прави щастлива. Правя го по задължение от много дълго време... за да не чувам упреците на баба ми и дядо ми. Сякаш се превръщам в безчувствен предмет, от една година насам към никого не съм поглеждала с влюбени очи, защото знам, че ще ме изостави, защото аз едно легло за себе си нямам вкъщи, камо ли нещо, което аз да му дам. I invest a lot of emotions in a romantic relationship but I know that it's never enough.

[anonymous990763]

И аз се моля да издържа още една година, две, обаче като се замисля понякога се подценявам и не знам дали ще успея да се справям сама с наем, финанси. Няма как да си позволя да се моля на нашите за помощ и пари. Не знам изобщо как всичко трябва да се нареди... да не говорим, че нямам никакво самочувствие заради липсата на приятели. Като гледам другите как си излизат, как си имат вече и що-годе сериозни връзки, понякога си мисля, че имам проблем и нещо не ми е наред, та никой да не иска да ме заговори. Имам две-три приятелки, но едната живее в Бургас и много рядко се виждаме, пишем си, чуваме се от време на време, но това е всичко. Другите две май ми говорят зад гърба, поне така предполагам, щом на мен ми говорят за други хора зад гърба им. Първият ми и единствен досега приятел, когато осъзна, че не съм достатъчна и животът ми е боза с краставички, отиде и ми изневери и после ме заряза, подигравайки ми се. Понякога имам чувството, че нищо не върви и имам само проблеми. Само в училище се справям, но това не ме прави щастлива. Правя го по задължение от много дълго време... за да не чувам упреците на баба ми и дядо ми. Сякаш се превръщам в безчувствен предмет, от една година насам към никого не съм поглеждала с влюбени очи, защото знам, че ще ме изостави, защото аз едно легло за себе си нямам вкъщи, камо ли нещо, което аз да му дам. I invest a lot of emotions in a romantic relationship but I know that it's never enough.

Звучиш като разумен човек, готов да се изправи сам пред живота. Все някак ще успееш да намериш правилната формула за самочувствие, но отнема време.
За приятел не мисли в момента. Първият ти явно е бил голям глупак, не мисли, че те е зарязал заради финансовото ти положение, а дори и да е така, не мисля, че би искала да си с някой такъв.

[sadxsoul]

Звучиш като разумен човек, готов да се изправи сам пред живота. Все някак ще успееш да намериш правилната формула за самочувствие, но отнема време.
За приятел не мисли в момента. Първият ти явно е бил голям глупак, не мисли, че те е зарязал заради финансовото ти положение, а дори и да е така, не мисля, че би искала да си с някой такъв.

Не знам как да не мисля за приятел, тежко ми е да гледам как всеки си има, а аз съм сама. Кара ме да се чувствам невзрачна, грозна. Може да звучи егоистично, но така се чувствам. А и изневярата на бившия ми ми повлия много на самочувствието, преди това все нещо имах... поне капка чувство, че съм нещо, а след като стана съвсем се разбих.

[anonymous990763]

Не знам как да не мисля за приятел, тежко ми е да гледам как всеки си има, а аз съм сама. Кара ме да се чувствам невзрачна, грозна. Може да звучи егоистично, но така се чувствам. А и изневярата на бившия ми ми повлия много на самочувствието, преди това все нещо имах поне капка чувство, че съм нещо, а след като стана съвсем се разбих.

Въпрос. Виждала ли си възрастен с много ниско самочувствие?

[sadxsoul]

Въпрос. Виждала ли си възрастен с много ниско самочувствие?

Да, виждала съм и картинката е много грозна, понякога и смешна за околните.

[anonymous990763]

Да, виждала съм и картинката е много грозна, понякога и смешна за околните.

Още една причина да се стегнеш отсега и да изградиш правилна самооценка за себе си.

[A Lone Wolf]

Съвсем честно казано това е една мноого тежка ситуация.. Това за леглото (знам, тъпа идея)- ако би се чувствала по-добре можеш ти да спиш на канапето, а баща ти при майка ти.. Баба ти и дядо ти-не мисля, че ще успееш да ги промениш, от части знам какво ти е. Бабите винаги си знаят своето (очевидно и дядовците), но може би родителите ти са прави, спри да им обръщаш внимание. Излизай си навън и се прави, че не ги чуваш. Усамотявай се по някакъв начин, примерно като излизаш навън.
А това за приятелите.... Доста тъпа идея ми е в главата, така че е безполезно да я споделям.