Здравейте, съфорумци. Имам предложение тук всеки да пуска свои стихотворения писани под звуците на раздиращи балади или в най-обикновена просташка среда с трима пияни полуголи тревомана, чиито тела са проснати на земята като след масова изтощителна оргия.

Започвам с моето, което е вдъхновено от Младен Исаев. (за малчуганите, да търсят в гуглето, ако не знаят кой е)

За Минчето

Тази сутрин рано, щом ми лапна чепа,
Минчето погледнах със очичките да клепа.
Стара се и погрижи кефа да усетя,
макар че да призная, иска ми се Петя.

Този обед ранен, щом ме щипна по зърното,
краката ми изтръпнаха, кривнах от платното.
"Не пипай, докат' карам, ма!" - на нея изревах,
а те ми се нацупи, ама после пак си я...