Отговор в тема
Проблем с родители
Здравейте, отдавна посещавам този сайт, но до сега не бях писала, защото се срамувах. От няколко години имам проблеми с родителите си и не знам как да ги разреша, затова ви моля за съвет.. Историята ми е следната: аз съм момиче, на 16 съм, живея в малко село в района на град Петрич с двамата си родители, обикновено средностатистическо семейство. По принцип винаги сме се разбирали но през последните 2-3 години възникнаха някои проблеми. Те се държат ужасно и не мога да говоря с тях за нищо, всеки път когато седна при тях да си говорим те започват да викат по мен, че преча или не ги интересува, че ги побърквам с глупости. А аз просто искам да споделя с тях нещо, което ми се е сторило интересно или важно, или имам някакъв проблем който на 16 изглежда огромен. Но те просто не ме чуват... Забраниха ми да излизам с приятели и ги обиждат всичките по цпял ден си седя сама вкъщи не ми позволяват дори да ги каня у нас. Не ми позволяват да излизам с момчета, камо ли да си имам гадже, мислят ме за долна к*рва и това ме наранява всъщност... Често ям пердах заплашват ме с "искаш ли да те фрасна с тая тесла" и хвърлят дърва по мен. Записах се за един конкурс за гримьори и страшно много искам да отида, но не ми позволяват, защото в момента най - важно за мен било училището, а и съм нямала шансове от мен нищо нямало да стане. Вечно ми натякват, че съм безполезна въпреки че се опитвам да помагам с каквото мога. Казват ми, че без мен биха били по- спокойни и по-щастливи и често си мисля да ги отърва от мен,но...както и да е... Ще се радвам на всякакви съвети, благодаря ви предварително.
Боже, мила, наистина си в много кофти положение... И аз имах тези проблеми на твоята възраст, но с течение на времето при мен се оказа, че аз, от хормоните или от какво не знам, но се държах наистина непоносимо... Какво ли е ставало и при нас, но чак до толкова не сме били... Пробвала ли си да говориш с тях за това? Единствено дете ли си?
Да, единствено дете съм. Не мисля, че ги провокирам по някакъв начин, защото се опитвам да им помагам както мога, разбирам, че в момента е трудно да се общува с мен точно заради хормоните както казваш ти, но те дори не се опитват да ме чуят, камо ли да ме разберат. Всеки път, когато се опитам да поговоря с тях баща ми казва, че това може да се случи само когато стана на неговите години...
Никога не са ми казали ''гордеем се с теб'' или ''браво, продължавай все така'' всичко, което правя е грешка за тях. Аз съм грешка за тях. И не знам какво да правя....
Страшно много исках да ида на този конкурс, защото ако съм добра в нещо и то наистина много, много добра то това е да гримирам... Но за тях това няма смисъл защото не било свързано с училище.
При мен ако се разбирах с единия, с другия бях на нож. И така нон-стоп. С баща ми (вече нормално, дори прекалено открито) си говорим, че сме прекалено еднакви и затова се получава така. Единия път, когато прекали, просто сложих няколко чифта дрехи и тръгнах за баба и дядо, колкото и глупаво да звучи, но исках да се изнеса просто. Разбирам се много и с тях и ми беше по-лесно. Баща ми може би осъзна какво се случва, но тогава майка ми много помогна, зашото беше застанала срещу него и му беше обяснила, че аз вече съм голям, самостоятелно мислещ човек и с усилия от двамата оправихме нещата. Дали е възможно да се отделиш по някакъв начин?
Аплодисменти за това, че все още се крепиш. Много от тинейджърите откриват утеха в наркотици, разпуснат начин на живот и с две думи по лошия път. Не се отпускай и отсотявай себе си!
И с двамата съм на нож. Според тях имам твърде високо самочувствие, защото понякога искам разни неща като например да изляза или да си купя нещо ново... Няма къде да се отделя, не ми дават да отида даже до магазина мога просто да си се затворя в стаята и да не говоря и с двамата. Не знам дали не могат или не искат да проумеят, че пораствам, че искам да порасна, че имам нужда да се изградя като характер и потискат всеки опит за това. Мислят си, че най-важното в живота ми е училището и непрекъснато се караме за оценки въпреки че рядко изкарвам ниски, завършвам винаги с успех над 5.50 понякога дори с 6.00, но те пак са недоволни. Вечно ми повтарят как ги излагам и им харча парите и даже съжаляват, че са ме записали на училище, а трябвало да гоня козите по полето... и все такива неща... мисля, че се побърквам...
Това и аз го чувах често... Баба и дядо имаш ли там където живееш или наблизо? Леля? Някой който може да помогне дори за малко...
Те не слушат никого. Не бих искала да преча на роднините си. Една приятелка, която е имала същите проблеми ме посъветва същото, което и ти - един ден просто да с събера нещата и да си тръгна, но някак си знам, че това по никакъв начин няма да оправи нещата ще ги влоши по-скоро, защото в момента, в който се прибера или ме намерят ще ме пребият...
Толкова съм объркана искам да разговарям с тях, искам да общуваме като равни, а не като господар и слуга. Имам нужда от разбиране и подкрепа, а в момента дори не се чувствам у дома си.
Надявам се в случая поне да имаш приятел на който да се опреш и да споделиш, защото малко или много олеква... А за конкурса какво реши? Има ли вариант да идеш?
Не съм повдигала темата след вчера. Стария ми учител по биология с чиито син сме доста близки приятели предложи да ме закара, ноо те твърдо не са съгласни и отново налитахме на бой.. Не мисля, че някога бих им простила за този конкурс.
Няма как да простиш! Но повярвай ми идва един момент на възмездие, така да се каже. Дори и да не е сега. Чакай и търпи до колкото е възможно. Ще дойде момента в който ще можеш да се измъкнеш от тези окови, но само дано злобата която се насъбира да не ескалира но макс..
За жалост има и такива хора, които буквално не заслужават да са родители. Дете си им, нормално е да оказват известен контрол над теб, но тези ограничения, които ти изброяваш, са си чист терор. Все трябва да има някой близък роднина, когото да помолиш за помощ. Има моменти, в които не искат да ни изслушат, тогава идва момента да помолим баба, леля, или някой друг, да поговорят с родителите ни и да ги вразумят малко или много. Тези хора трябва да разберат, че с този контрол и тормоз не ти правят никаква услуга. Едно от най-отвратителните неща е един родител да разбива мечтите на детето си. Често ти казват, че от теб няма да стане нищо? Ами как да стане, като те не ти дават възможност да се изявиш и да покажеш на какво си способна? Мога да те посъветвам да им се опълчиш и да си кажеш всичко, каквото имаш да им казваш, но предполагам няма да завърши особено добре, като съдим по досегашните им реакции. Единственото, което можеш да направиш, въпреки че едва ли е много удовлетворяващо, е да изчакаш да навършиш пълнолетие, да отидеш в университет в друг град и да се отделиш от тях, за да си живееш живота както сама поискаш. Бъди силна! Успех!
тия неща как ги навърза със средно статистическо семейство?Първоначално написано от Ninna
Не си малка. На 16 години си. Съвсем спокойно можеш като не ти харесва да се изесеш и да зашивеееш самостоятелно или при някои роднини. Това, че искаш да им смучеш парите и седиш там е отделен въпрос
Има и друг доста по-розов вариант
ако си по-хубавка да си хванеш по-по-голямо гадже като мен, да се принесеш при него а той да те издържа и довъзпита и да си породължиш даскалото щастливо
а сутрин и вечер- свирки
приказка
Не искам да им смуча парите, нито някой друг да ме издържа. Искам просто да се разбираме като нормални хора. Средностатистическото семейство го навързах с тези неща, защото това е семейството, което познавам.
Г-н духовен сноб... Всеки проблем на тинейджъра с неговите родители, го свързвате със смучене на пари... Бива ли такова нещо...
До авторката: Не им обръщай внимание..
Последно редактирано от Dwyd96 : 04-08-2016 на 16:22
аз не говорех за смучене на пари а за смучене на друго
за любов ти говорех
и не виждам нищо лошо някой да ти помага докато завършиш
дори и с пари, все пак ще живееш при него
В случая мисля, че съм прав. На 16 е. Ако й е толкова неприятно може да си намери работа и да се изнесе. Единственото, което й пречи да го направи са парите. Затова предпочита да си седи при родителите.Г-н духовен сноб
До авторката: Не им обръщай внимание
Знам, че би било страхотно, но просто няма как родителите ми не са от хората, които биха позволили подобно нещо. При тях нищо не минава, до сега се карахме няма угодия...
Не. Наистина не предпочитам да си седя при тях. Хиляда пъти предпочитам да ме гризе някой плъх на улицата отколкото всеки ден да ми се повтаря каква спънка съм в живота им. Ако имаше начин да се махна от тук, вярвай ми - БИХ. И то с победоносен вик. Но те никога и по никакъв начин не биха го позволили.
А защо трябва да ти позволяват? Затворниците като бягат да не мислиш, че уведомяват някого?
И какво като избягам? Нали се сещаш, че идва момент,в който със сигурност ще ме намерят и ще съжалявам, че съм се родила.
А може и да се жалваш в Закрила на детето.
Или да изтърпиш още 2 години и няма да могат да те задържат при тях.
Но и Закрила на детето е вариант.
И това обмислях вчера, но не съм проверила нещата.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
