Здравейте, аз съм момиче на 15 години. С най- добрата ми приятелка се познаваме оге отцдетската градина, но станахме близки чак след 4 клас. Всичко вървеше добре до тази година, когато се разделихме и отидохме в различни училища, защото нея не я приеха при мен. Тя си намери нови приятели, които явно ни заместиха. Под ние имам в предвид още едно момче с което станахме приятели покрай нея. И така те напълно ни заместиха, а тя започна да говори за нас, че те са и по- важни и какво ли още не. Неи естествено ги намразихме и се скарахме малко с нея, но без никакъв резултат, защото тя беше готова да се откаже от нас, но ние понеже не искаме да я загубим нищо не направихме. В момента тя пак излиза с тях и има дни, в които аз просто си седя сама у дома. Тогава ми става много гадно, но това е положението.
Тя знае, че ме пренебрегва и не и е приятно нито пък на мен. Аз не искам да я губя... А нейните нови приятелки дори не ги познавам много добре.. знам само, че много се лигавят и тя също, когато е с тях. Но все пак може да се опитам да се сприятеля с тях. Но нищо няма да е същото... Аз искам да си е при нас както преди беше..