- Форум
- По малко от всичко
- Фън, фън и пак фън
- Фън чат VOL.1
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
“In order to be irreplaceable, one must always be different.”
Последно редактирано от xXxAngerfisTxXx : 12-21-2016 на 21:37
добро утро
*прозяв
Ако не можеш да промениш дадена ситуация, промени отношението си към нея.
що?
Ако не можеш да промениш дадена ситуация, промени отношението си към нея.
не можах да спа от кашлица ):
http://kriminalnidosieta.com/izvestn...meystvo-defeo/
ся чета тва и настръхвам... ибаси
И аз кашлям ужасно много.
Е това вече е болестно при този Роналд.
Ако не можеш да промениш дадена ситуация, промени отношението си към нея.
Любов за всички ~
Последно редактирано от dafak?! : 12-22-2016 на 08:55
баси сички болни
dafak теб не те знам D:
аз съм VankataNSK
преятно ми е
щи викам дуци
“In order to be irreplaceable, one must always be different.”
мяу
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
ох вълнувам се
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.