Отговор в тема
Имам няколко добри познати, а също и един приятел, за които отчуждението - и дори ненавистта към родителите, са станали като хапчета за приспиване и за спокоен сън. Не искат за нищо на света да им простят прегрешенията към тях, изоставянето в най-важните моменти и в най-критичните фази на израстването им, решили са, че могат напълно да ги изтрият от живота си и да продължат напред „без тия дъртофели и навлеци“. Боли ме за тях, понеже виждам как отсичайки корените си, те постепенно изсъхват, красивите им зелени корони постепенно пожълтяват и опадват, а до цвят и до истински сладък и сочен плод те никога не стигат. А са толкова готини, толкова умни и надарени! Защо такъв ценен потенциал се разпада като в ядрена реакция? И точно както в нея, те се превръщат в оръжия за самоунищожение, а дори и за масова кремация на околните. Понеже примерът на отцепредателството пълзи като радиация наоколо. Бащи и майки, свекъри и свекърви, тъстове и тъщи... Погледнали ни накриво, изтърсили някаква дивотия от старческо слабоумие по наш адрес, уау, пък не ни дали къщи, лишили ни от апартаменти, не ни завещали вили, коли и ниви, да му се не види! И какво от това?! А Бог не ни ли е заповядал да ги почитаме, за да живеем добре и дълго? Така заради непростителността си и заради ненаситния покемон на материализма си ще изпуснем безброй щастливи и благословени дни...
http://anlov.blog.bg/lichni-dnevnici...goslov.1469400
Първоначално написано от Joe An
Аналогията с дървото малко ми куца... Погледни го така, всяка ябълка рано или късно трябва да падне от дървото за да стане ябълково дърво и да пусне собствени корени. Корените на дървото от която идва тая ябълка нямат нищо общо с корените на дървото, което ще порасте от тая ябълка, поне не пряко. Всяко семе само пуска корени и става дърво. Тия дето падат рано са еднакво обречени на провал, както и тия дето изобщо не падат и гният по дърветата. Там е проблема всъщност - че много падат, без да са узрели. И после цял живот си остават като деца , нищо че са направили всички онези неща, които уж са показател за "узряване". Уви, вътрешното израстване не може да се симулира, колкото и някои хора да се вживяват. Ама то как и тия хора да узреят истински, при положение че техните родители, прародители и т.н. също са едни пораснали деца? И в тоя аспект, уважението към родителите не бива да се дава наготово, а да се заслужи, както е във всяко едно друго взаимоотношение. Още повече че родителите са пълни с глупости в които самите те не вярват, но считат че е нужно да ги натрапват на децата си за да компенсират собствените си провали в живота. Така че бунтът срещу родителите е неизбежен етап във вътрешното израстване, но все пак не е последния етап. Тия за които говориш явно просто са зациклили в този етап. Всичко с времето си.
Последно редактирано от DerStuermer : 08-08-2016 на 18:59
Мисля, че в България има прекален родителски контрол и вмешателство в живота на техните деца, който наистина може да ги остави недоразвити и даже да ги направи инфантилни. Да, човек съзрява и поема по свой собствен път. Трябва да има отделяне и пълна независимост, за да се носи отговорност, да се поемат рискове и да се върви напред. Тогава има личностно израстване и синът или дъщерята не стават заложници на амбициите, маниите и комплексите на родителите си. Обаче достигне ли човек до това ниво на свобода и зрялост, тогава здравите семейни връзки между поколенията би трябвало също да се утвърждават. Така е по принцип: здрави семейства, задружни родове, читав народ. А я какво е в момента? И естествено, всеки ще донесе вода от девет кладенеца, за да оправдае отношението си на огорчение, незачитане и даже на презрение към най-близките си...
Последно редактирано от Joe An : 08-09-2016 на 13:04
уникален си с това свидетелство в тази тема - обикновено системата на човешката(666) религия учи хората да странят от родителите си, и лошото е, че някои докато бяха тинейджъри не можеха да осъзнаят колко важно е това да уважаваш и обичаш родителите си, едни после съжаляваха за това, други са оставали като обидени за цял живот - и това се дължи най-вече на факта, че системата на човешката(666) религия е пропускала да ги научи на правда, и все пак има и случаи, при които би било по-добре за човека да не почита родителите си от определена гледна точка, а най-вече когато родителите са идолопоклонници и се опитват да учат (и) децата си да бъдат такива, иначе родителите винаги е добре да бъдат уважавани и обичани
Не съм съгласен, npp. Коя религия по- точно учи на странене от родителите? Още повече, че ти (доколкото съм забелязал) се придържаш към Библията. Петата заповед на Господа ясно казва, че родителите трябва да се почитат.
Дори родителите да са идолопоклонници, това не пречи не пречи на децата след съзряване да повярват в Бог. Този случай дори е за предпочитане, т.к. ако детето сляпо следва завещаните от родителите му вярвания, голяма е вероятността всъщност у него да няма никаква вяра. Но ако човек сам открие Бога, той ще го възлюби истински. Може би и затова е добре, че в училищата няма вероучение. Няма смисъл на невръстни деца да се насаждат идеи, които повечето от тях не могат да осмислят.
И още нещо. Не смятам, че относно вярата родителите са фактор. Вярата е израз на любовта към Небесния Отец, лична придобивка на отделния индивид.
Впечатляващи разсъждения
Да, общо взето няма нужда жалките ти родители да ти втълпяват че и ти си жалък, когато може и самостоятелно да си си жалък така или иначе
Бог така или иначе съществува. Ти ако искаш вярвай в него, ако искаш недей.Да, общо взето няма нужда жалките ти родители да ти втълпяват че и ти си жалък, когато може и самостоятелно да си си жалък така или иначе
В какво вярваш?
В нищо. Не ми е потребно да вярвам. Само предполагам някой неща, събирам хипотези, доразвивам ги и т.н.
Наскоро чух една много интересна хипотеза относно колективното съзнание, което се проявява като Бог. Та теорията изхождаше от това че хората имат вътрешен диалог със себе си, тоест всеки чува различни гласове в главата си в процеса на мислене и общуване. Само че естествено това не е на глас, при повечето хора. Но пък е доста срещано при шизофрениците. Та теорията гласеше че тия гласове са израз на един вид ментален, колективен организъм, едно свръх-Его от която всички сме част, а вътрешния диалог е субективното проявление на това Его във всеки един човек. Основното предположение беше, че някъде в зората на човечеството, всички примитивни хора са чували гласове, все едно че са халюцинация, и са приписвали този глас на Бог. Но, в хода на историята, хората са почнали да пътуват и някои от тях забелязали, че примерно племето от другата страна на планината, също чува идентични гласове, но ги вместо на речния Бог, ги приписва на планинския Бог, примерно. И това са били първите хора, който са започнали да се идентифицират с този глас, като свой собствен, а не като гласа на Бог. И това са били първите съзнателни хора, в малко по-широк смисъл на думата. Това е един вид било раждането на Егото.
Тая теория е доразвита на базата на една друга теория, за "напушената маймуна", според коята отличителните качества на човешкия интелект и неговата еволюция имат значителна връзка с хилядолетно консумиране на халюцигенни гъби и растения. Което има логика, понеже отличителните черта на интелекта са способността за абстракция, за сравняване и уподобяване и селективно подреждане и групиране на характеристки и свойства на различни предмети. Тая абстракция непременно е свързана с това което в неврологията е познато като синестезия - тоест когато неврони от визуалния регион влияят и на неврони от слуховия, вкусовия, сетивния и т.н. региони, което позволява на човек да вкусва цветове, или да помирисва звуци и други подобни. Психаделиците имат много подоно влияние върху човешкия мозък, а е доказано че при хора който се занимават с рисуване, музика, поезия и изобщо креативни дейности, синестезията е много по-често засилена. Един професор много простичко даде пример на аудиторията, като има показа две фигури - едната овална, другата с ъгли, след което две измислени думи - едната с меко звучене, другата с по-остро, след което накара аудиторията да познае коя дума на коя фигура отговаря. Почти всички мигновенно дават един и същ, правилен отговор. Как това има общо с мисленето и способността за абстракция, индукция, дедукция и метафора? Ами основата на всяка едно понятие е представата, визуалния наглед. Един вид сетивните данни са основата, на която могат изобщо да се изградят основните мисловни категории - за пространство и време, за качество и количество и т.н. Ако не си виждал повече от два цвята, няма как да добиеш представа какво означава понятието цвят. Но да си виждал повече от два цвята, съвсем не е единственото условие за да добиеш такава представа. Трябва именно да можеш да се абстрахираш от само червения цвят или само от зеления цвят, за да извадиш общото между двете - а именно че и двете са цвят. Тоест трябва да имаш мислено възможността да смесваш различни възприятия и избирателно да си ги представяш и комбинираш различни аспекти от тях, за да може изобщо да имаш мислене в категории и принципи. С други думи, свойството на човек да си представя е изключително свързано с това да вижда нещо, без да има нищо пред него. Един вид да халюцинира. И с това всъщност може да се вникне в ума на един шизофреник, който не се различава много от един шаман, който взима билки и изследва вътрешния си свят. Разликата е в това че шамана има опит - той може да падне в дупката с белия заек и да излезе отново на повърхността, дори да донесе нещо със себе си, докато шизофреникът е тотално потънал в бездната на собствения си ум. В този смисъл шизофренията е един вид неконтролирана регресия към едно по-първично, по-дълбоко измерение на съзнанието, от което произлиза цялата човешката спиритуалност като цяло. Същото се вижда и при децата, където още не са формирани твърдо границите на понятия и познати явления, което позволява на децата да са много креативни и да мислят извън рамките на кутията.
Последно редактирано от DoctorSatan-666 : 08-10-2016 на 11:54
Доктор Сатана сам си призна, че е социопат, за какво ти е в какво вярва
Всеки вярва в нещо. Долна лъжа ще е ако някой каже, че не вярва в нищо.
А ти в какво вярваш?
Нютоне. Ти как стигна до християнския бог? Ако беше в Китай пак ли щеше?
Децата са податливи.
Най- важното е те да добият представа за морал.
За това на първо място в родителя. Или средата, от която черпи познание и възпитание.
Електра. Доктора знаеш ли какво учи?
А за теб съм забелязал, че си четящо момиче. Може би малко по-самотно, с родителска подкрепа. Четеш ти.
Бог е навсякъде. Как мюсюлмани и будисти стават християни според теб?
Не казвам, че средата и възпитанието са пречка, но че и без тях може да минем.
Как има и грешници, езичници, сектанти и еретици, които стават християни според теб, които не са имали нужната среда и възпитание като деца. Преди време във влака се бях запознал с един затворник. Бил е в затвора 14 години и там е повярвал в Бог. Има и много други такива случаи.
Философия във ВТУ, защо?Електра. Доктора знаеш ли какво учи?
А за теб съм забелязал, че си четящо момиче. Може би малко по-самотно, с родителска подкрепа. Четеш ти.
К'во трябва да значи това?
явно света е малък
няма перфектен родител но всеки родител е дал нещо от себе си за детето си
понякога човек трябва да стане родител за да разбере
Последно редактирано от haritov : 08-10-2016 на 14:10
В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент:покани ме Дявола — старият Дявол — в дома си на чашка абсент.Свещта очертаваше острия профил със ивица златни лъчи и пускайки кръгчета дим,Мефистофел ме гледаше с влажни очи.Наля от абсента,сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен.
не казвам, че не може да има трансформация, макар и в редки случаи. Казах, че християнските разбирания за морал, както и на много други религии, с които имат допирни точки, произлизат от общи корени, те съществуват за да показват правилното, да учат, да служат за общо единение, вяра, за пример, за успешен контрол. Което същи ще рече, че е от изключителна важност да има нужната информация от която да черпи човешкия гении при нужда, при допир, при контакт, явявящ се след нечия подбуда, било то провокирана или родена от изпитание. Даа имаме разпространени правила за разбиране.
Повечето хора се раждат заченати с качествата на бъдещия им персонаж и светоглед. Повечето хора и в лоша среда, и в добра среда, носят своята искра. Но средата е тази, от която до голяма степен зависи усвояването на нов материал за нови желания. Биология.
Философско мислене има.
Значи че имаш похвалата ми.
Electra откъде знаеш че уча във ВТУ?
Да, щеше да е малко странно, ако нямаше
Упражнявам се да чета мисли, искам да стана телепат
Какво си мисля сега?
Ааами, повече от половината в моя курс изобщо не знаят за какво става въпрос.
Беше казал.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
