Между Кръста на Голгота и рогата на Бафомет

[DerStuermer]

Ах тази ирония

Любопитно ми е, вас вярващите, от каде идва този стимул за необходимстта на такава сляпа вяра като тази?

Не мисля че има еднозначен отговор, все пак религията позволява много различни хора да проектират различните си необходимости и решения в нея. Все пак, мисля че в днешни времена, основното е вина и някъкъв особен вид мазохизъм (съответно и садизъм). Християнството е първата доктрина която институционализира вината . Най-общо казано, християните се изживяват като недостатъчни и недостойни(макар и изглежда точно обратното) и по правило в личния им път, тази вина има генезис още в ранно детство и предхожда приемането им на християнството, тоест християнството се явява един вид логично продължение на това патологично чувство за вина и неудовлетвореност. Първо защото това изживяване за малоценност в християнството вече не се смята за недостатък, а обратното - издига се за добродетел, естествено не божествена добродетел, понеже бог не е малоценнен. Християните не искат да са богове, а само да подражават на Господ с обещание за морална награда, която никога не идва (или поне не в този живот). В техен интерес е те да са само малоценни отражения на Господ, понеже как иначе ще намират удовлетворение в опитите си вечно да му подражават и угаждат на волята? И тук се явява основното разделение - от една страна имаш идентичност с комплекс за малоценност, а от друга страна - образа на Бог, който е едно псевдо-решение на проблема с малоценността. Така в Него са събрани всички онези качества, който християните тайно желаят, но заради лиспата им е по-лесно просто да отрекат изобщо нуждата си от тях и затова издигат в култ идеята, че всеки човек, каквото и да прави, то никога няма да е достатъчно в очите на Бог и затова хората трябва да са смирени и себеотричащи се (за каквито се изживяват и те самите " по случайност"). Иронично е че дори и тук си проличава волята за власт, дори и в този апотеоз на всичко малко, детско и анти-човешко. Иронията е в това че стремежа към не-егоизъм и стремежа към липсата на себеутвърждаване е основния механизъм по който християните се себеутвърждават. Като една прекалено емоционална тийнейджърка, която е готова да се самоубие, само и само за да се почувства жива и истинска в илюзията си, тоест само и само за да затвърди малоценната представа за себе си в света (че в този свят е нещастна, никой не я обича, че няма за какво да живее и т.н. филми). Хората просто не осъзнават каква представа имат за себе си и как тази представа рефлектира върху възприятията и поведението им. И как биха могли да имат представа за представата за себе си? Нали в точно този момент биха спрели да гледат от позицията на тази представа, а това води до объркване и загуба на чувство за идентичност.
Потребността от идентичност стои в основата на вярата изобщо, понеже Егото не се интересува от това как и с какво се идентифицира, няма значение дали ще е грандоман или малоценен, стига да се идентифицира с нещо. Естествено колкото повече желае да се идентифицира с нещо, толкова по-големи глупости е готово да съчини и да повярва в тях. За големите филми трябва голямо филмиране. Бог не е нищо повече от стилизиран образ баща с големи изисквания. Е, все пак, с големите изисквания идват големи награди и така необходимото одобрение. Общо взето това е в основата на християнския филм - daddy issues.