Безчувствени

[liliq ivanova]

Родителите ми са изключително безчувствени хора. Въобще не се се интересуват от чувствата на хората. На тях им е все едно, дали децата им плачат, за тях емоциите са пристъп на слабост. Аз съм много чувствителн и много често бивам емоционално наранена. Подкрепата на майка ми гласи следното : ,,Хайде, хайде, стига лиготии! Омръзна ми от твоите чувства. Аз имам хиляди задачи да ви храня, да ви гледам, да пера, да чистя, да готвя, ти си седнала да ревеш, ставай и започвай да учиш!" Проявям разбиране, че е заета, честя цялата къща от половин година, гладя всичко, което са ми дали, пускам пералня, когато има дрехи, единственото, което не правя е да готвя. Да добавим, че съм отличничка, а майка ми твърди, че учебният материал бил елементарен и нямало, как да имам друга оценка. А аз полагам толкова усилия, които за нея остават невидими. Иска ми се да е от онези майка, които ти правят чай, сядат до теб, говорите за проблемите, олеква ти на сърцето и благославяш Бог, че ти е дал такова прекрасно създание за родител. Баба е такава. Толкова се радвам, че я имам. Ако не е тя, не знам, как ще издържа. С нея се смеем, плачем, говорим спокойно, тя готви прекрасни неща, винаги когато ме заболи нещо, тя не ми казва, като майка ми ,,Нищо ти няма. Само се лигавиш", а ми приговя нещо и ми минава веднага. Какво да направя? Баба не е първа младост вече и ме е страх, че ще си отиде и ще остана сама на този свят. Без никого, когото да ме обича толкова истински. Сигурна съм, че ще изпадна в депресия, от която не знам, дали ще изляза някога. Майка ми дори не забелязва взаимоотношенията ни с баба. Всичко за нея се свежда до неща от първа необходимост. За нея козметиката е пърна глупост например! Не знам, как да продължавам с този живот. Дайте ми някакъв съвет.


Нарушена т.1 от задълженията на потребителите.
"Да публикуват своите теми и мнения в правилната категория."
Темата е преместена в раздел "У дома".
Moderated by Indistinct